uFeel.me
Невъзможна мечта
Автор: chyfy,  5 ноември 2008 г. в 19:29 ч.
прочити: 315
Понякога така ми се иска да мога да се превръщам в нежния пролетен вятър. Или поне да мога да летя на крилете му, за да мога да те погаля, когато си тъжен. Понякога ми се иска да съм просто цвете, за да мога да привлека нежния ти поглед върху себе си и да ме дариш с усмивка. Да усетя възхищението, което бих събудила в теб. Да те омая с приятния си аромат, и дори за миг да те пленя. Да те имам, дори да е само за малко.
Има моменти, когато ми се иска да се превърна в капчица дъжд, за да те целуна. Да те докосна гальовно. Така бих имала оправдание за близостта си. За любовта. Понякога нощем, когато сърцето ми е свито и пита къде си, в тези моменти ми се иска да съм призрак, за да те намеря и да бдя над теб. А когато видя онази скрита тъга в очите ти, онази неизречена болка, ми се иска да съм вълшебница, за да мога да те излекувам. И да те пазя от нови разочарования.
Искам да бъда всичко това, за да бъда до теб, но без ти да знаеш. Не мога да понеса съжалението в очите ти. То е по-болезнено дори от мисълта за несподелената обич.
Често гледам звездите и им завиждам. Те знаят винаги къде си. Виждат всяка твоя радост и мъка. Но и само те знаят колко искрена е моята любов. Никога не съм искала да заема нечие чуждо място, за да съм твоя.
Моето щастие е простичко. То се състои в това ти да си щастлив. Да обичаш и да бъдеш обичан. Само това винаги е имало значение, защото за мен ти ще си останеш една невъзможна мечта.
Понякога тази мисъл е непоносима, но за съжаление има мечти, към които колкото и да се стремим, те си остават прекалено далечни и неосъществими...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me