Неделя
Неделя е. Навсякъде е тихо. Облаците шепнат, а вятъра умира. Мудно пристъпват обувките. Очите търсят утеха от сивото. Мислите се спъват в себе си.
Неделя е. Улицата продължава същата. Облаците гонят сенките. Вятъра създава нови хора - леко прегърбени, мрачни и зли. Всичко е старо, загубено, изопачено. Пясък. Нищо. Подметките общуват с асфалта. Спомените си разменят реплики. Тъгата сяда в ложата. Чакам края на филма.
Неделя е. Очите остават студени. Безжизнени. Безизразни. Надеждата умира последна. Но все пак умря. Като главен герой. Споря с тъгата за сюжета на филма. Тя е доволна. Аз критикувам. Все пак е Неделя - това е нормално...
Всъщност в Неделя няма прожекции.
31.08.1997г.