StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,962
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,694
   Точки: 2,647,797
   Съобщения: 155,674
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не тя, измислените плачат

Не е на седмото небе
домът на думите.
По стълбата на паметта
танцуват
пияните им ангели.
Боксират се с баналните
ни истини
и стават симпатични
на болното око...
Дотолкова, че с яки белезници
повеждаме ги за ръката
след правата черта
да ни превърнат в други.


****

Разлая се сънят на времето.
Керваните се спряха.
Огледаха пустинята за Бог
и закопаха самотата си.
И няма дъжд.
И няма шум от стъпки.


***

Колко е тъжно да си снимка-
избеляла и затрупана
в тъмния шкаф с резервите,
където и тъжните копнежи
по миналото не стигат
да изровят блясък...
Когато случаен пожар
изпепели
ненужните светлосенки,
остават липси,
възможни за носене,
ако продължението на филма
е известно на режисьора.


***

Изпрах възглавницата ти
и не сънувай вече
хладината на изплаканото,
преяждането от отчаяние,
гърчовете на самотата,
опъването на струните,
по които мравка
изкачва залеза...
Изпрах възглавницата...
Направих кафе
и...
ще се събудиш усмихнат.

***

Няма навик,
който да е доволен
от моето постоянство.
Да съм елементарна частица
е толкова хубаво.
Прехвърлям вината
за своя заряд
на вечния стремеж
на истината
привичките да закопае.


***

С години ти разказвам
всички неща, които не разбираш.
Понякога си мисля,
че слепотата е нежеланието
да видим златната рибка
в един и същ момент
и тя да разбере мълчанието ни.


***

Ще нося всички последствия
на всичките си молитви.
Додето остана без памет.

***
Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори
и да си сложи картонената
корона.
В часа на субективния безпорядък,
във всичките й роли плуват
парфюмирани лилии.
Тя притваря очи и от тях потича
кехлибар.
Стисва пръсти в юмруци,
по тях се строяват
бели и жълти пръстени
от различни епохи
и с различно благородство.
Котката задължително е черна
и част от декора.
Изискано прашно е.
Само времето доказва
кои крясъци са годни
за пред хората.
В огледалото всичко е песен.
Луната е неуморен прожектор,
особено за допълващите роли,
когато лудостта се приютява
в петата половина
на пиесата
и е тихо.
Много тихо...
Защото няма бивши актриси

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2019-10-28
прочитания: 32
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход