Не ме мрази

Може би затваряш очи понякога и в съзнанието ти изниква споменът за мен. Може би слушаш общите ни песни - тези, които пеехме заедно. Може би виждаш името ми в скайпа ти и буца засяда в гърлото ти... Може би има моменти, в които още щом отвориш вратата на стаята си, виждаш моя образ... Може би? Не!... Сигурна съм. Но не казвам, че още ме обичаш. Омразата те е обзела, откакто си отидох. Отмъщението е това, което те поддържа жив. Аз зная - всяка следваща моята вина понесе. Всяка друга - в живота ти не успя да се вмести. Всяка бе за тебе просто игра. Всяка, дето бе преди и след мен си тръгна с разбито сърце от теб. Всяка- проливаща сълзи... Знам, че бях за теб различна. Знам, че от лед превърнах те във огън. Знам, че в злото доброто преоткрих. Знам също, че много те промених. Знам, че усилията, които даде, бяха много. И знам, че го направи за мен. А аз си тръгнах, забивайки нож право в мястото, на което аз живеех в теб. Знам, че преобърнах живота ти, а после го погубих.
Но не ме мрази. Не си мисли, че не бе достатъчна твоята любов. Не си мисли, че слаба бе моята. Не си мисли, че направих го, за да те нараня. Не си мисли, че моя живот аз продължих със лекота.
Все още сещам се за теб в нощите безсънни. Все още ме боли, че между нас не се получи. Все още се питам можехме ли да издържим, с любов взаимно живота си заедно да изградим... Все още си спомням нашите мигове - с усмивка, но и с тъга. Все още шепна думи, които на теб не мога да изрека, защото не искам да засягам тема, от която упорито бягаш и отричаш. Но искам да знаеш:
Не ме мрази! Аз не те предадох. Аз просто не видях светлината в тунела, и за това реших да избягам от него. Да не мъча и теб, и себе си. Не намерих упора и общо бъдеще... Извинявай... Не ги открих. А може би трябваше мъничко да ми помогнеш... Не ме мрази!! Пак те моля! Знам, че омразата е черупка, но така няма да намериш спасение от любовта си към мен. Аз намерих такова, без да те мразя... - просто я забравих.