StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,033
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,386
   Точки: 2,648,995
   Съобщения: 153,070
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не искам да си казваме нищо

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
 
Искам да се гледаме.
 
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
 
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
 
Защото ще се усмихна. На очите ти.
 
Да проследя леките бръчки около тях и да ги погаля без да те докосна.
 
Да се вгледам в слънчевото затъмнение на зениците ти и да дочакам изгрева в ирисите ти на лято щом ти се усмихнеш.
 
Заслепяваш, но приковаваш!
 
Да осъзнаеш, че светлината, с която грее лицето ми, е отражение на твоята. И как мракът на тъмните ми очи бяга през решетките на миглите, за да остави твоите да пируват с топлината и сладостта на шоколада в тях.
 
Да си пращаме послания с поглед, които ме/те докосват навсякъде осезателно и удоволствието от това да е видимо по зачервените ни страни.
 
Да отбележим всяка неравност, всеки белег, всяко трепване – външни и вътрешни, и да ги направим свои.
 
Мислено да заключим образите си в галерията на вечността и да отключим лабиринта на душата.
 
Да се изгубим вътре в другия. Да открием всеки пласт, да изследваме всяка гънка, внимателно да стигнем до крехката сърцевина. И там да намерим себе си. Слети.
 
Не искам да си казваме нищо.
 
Искам да се Виждаме. Кои сме. И какво сме.
 
Всичко.


08.02. 2017

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2019-02-12
прочитания: 94
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход