В началото сцената е пълна!

Изпълнена е с емоции и трепети; аромати на кокос и кафе, по-късно вино...; лавандула и чисти завивки, омърсени и оцветени със страст...контурите на две тела!

След първата сцена, декора някак си започва да изчезва...да се стеснява сцената, да изчезват малко по малко ароматите и думите...

Не знаеш дали...ще се обади пак...дали ще поиска точно този смях...ухание...думи...

Една прекрасна, свежа и ухаеща на трева, сутрин се събуждаш и осъзнаваш, че това не е достатъчно за теб, че трябва да напуснеш...че коридора се стеснява, като проекция в картина...че в далечината не виждаш нищо...само сляти образи и сенки на недочуващи се думи и срички...

Сега настъпва тишина! Болезнена и някак си решителна за крехкия ти и неподреден живот...

Сега е момента, в който трябва да изправиш глава, да допушиш последната си цигара, да преглътнеш последната си глътка вино и да кажеш \"Тръгвам!...\"

Отваряш устни, а от тях излиза глух и празен стон, крещящ недолувимо \"Махам се!!!\"

И само ти го чуваш този звук! Само ти! В Главата си! А той...Усмихва ти се и отваря втората бутилка вино...

Мамка му, не казах ли \"Довиждане!\" ???

Да, каза го...но само в мислите си...

Подаваш чашата си, той я пълни, а в съзнанието на крехките ти мисли чуваш стон и той крещи:

\"Най-трудната част, когато трябва да напуснеш някого е.....когато трябва да тръгнеш....\"

После всичко продължи от първа сцена...пак!!!...