Доста от коментарите под предишните откъси ме подтикнаха към нов прочит на дневниците. Там действително се криеше огромна тайна. Тайна, която \"преобърна\" сърцето поне няколко пъти в главоломни лупинги. Почти нямаше страничка, от която да не изпъкваше мъничък фрагмент, който не се вписваше в идеалната картина на деня, за който е писано. Извадих тези фрагменти и картината, която сглобих от тях ме шокира:
МОЯТА ГЕРОИНЯ САМА БЕШЕ ОЧЕРТАЛА КРАЯТ НА СЪВМЕСТНИЯ ИМ ЖИВОТ.САМА БЕШЕ НАПРАВИЛА ОТ НЕГО ТОВА, КОЕТО БЕШЕ. ТЯ ПОЛУЧИ ОТ ЖИВОТА СИ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО БЕШЕ ПРОЕКТИРАЛА ЧРЕЗ СТРАХОВЕТЕ, ПРИТЕСНЕНИЯТА И ОПАСЕНИЯТА СИ. ТОЙ ПРОСТО БЕШЕ ИЗПЪЛНИЛ ДО ПОСЛЕДЕН ДЕТАЙЛ НЕЙНИТЕ МИСЛИ И ОЧАКВАНИЯ.
 В тези дневници нямаше страничка, в която да не пише за опасение, че той ще я напусне заради друга, по-красива жена. Нямаше ден, в който тя да не мисли за себе си нещо лошо и неприятно относно лице, тяло, облекло или каквото и да друго, отнасящо се до личността й. Тя нямаше добро мнение за себе си. Опасяваше се, че не го заслужава. Тя си мислеше, че му показва красивите цветя на душата си. Но не виждаше, че  нейното собствено отношение към тях ги е попарило и загрозило. Не става въпрос за вяра и недоверие в него. А за неверие в себе си. Моята героиня не е вярвала в себе си. В собствените си качества и достойнства. Тя го е обичала, а и както изглежда, все още го обича. Но сега вижда и другата картина на живота си и тепърва ще се учи да обича, почита и уважава себе си. За да я обичат, почитат и уважават и другите. Тепърва вижда злото, което беше сторила и на което беше придала сила.Предстои й да отнема тази сила, за да се изчистят съдбите и на двамата от наслоените чернилки. Предстои й да осмисли цялата изправена пред нея картина - да се отърси от всички неоснователни страхове; да прости грешките си и грешното си отношение и към двамата; да промени себе си, за да се променят обстоятелствата и хората около нея. Да погледне истината в очите и да спре да се посипва с пепел, а да измие всичко, което е наслоила върху себе си.
Да разбере, че ЕДИНСТВЕНИТЕ ВРАГОВЕ НА ЧОВЕК СА СОБСТВЕНИТЕ МУ МИСЛИ. В ЖИВОТА ИДВА ТОВА, КОЕТО ПРОЕКТИРАМЕ С ТЯХ. МИСЛИТЕ СА СЕМЕНАТА, КОИТО ПОСЯВАМЕ - ЗАЩО СЕ ЧУДИМ НА ЖЪТВАТА?

 В ЖИВОТА НИЩО НЕ ИДВА БЕЗ ПОКАНА.

  Сега вече ми се струва, че наистина сложих край на тази история. На героинята си пожелах спорна работа над себе си. А на вас пожелавам - Бог с вас!