StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,103
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,508
   Точки: 2,649,648
   Съобщения: 153,464
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нагоре по склоновете

 Животът е най-трудната за изкачване планина.  И най-непредсказуемата.

 Винаги когато си помислиш, че си изкачил нейния най-висок връх, едва стъпил на високото, виждаш в далечината пред него друг – още по-висок и още по-непристъпен. Просто не си го забелязал, докато си бил в подножието на настоящия.

 Понякога изкачването върви гладко, времето е прекрасно, имаш сили дори да поспреш и да се насладиш на гледката. А друг път – свиреп вятър и виелица те поставят пред дилемата - да се върнеш в изходно положение, или да се запремяташ по склоновете като малка, безпомощна снежна топка...

 С течение на времето се научаваме да пестим сили, както и да не се доверяваме на видяното в основата на планината. Превръщаме се във все по-добре екипирани и мотивирани алпинисти, но се случва някои от нас да предпочетат да останат в един от базовите лагери далеч в ниското, където  просто да посрещат и изпращат групи, или самотни катерачи.

 Случва се също така и човек да изпита горчивината от неуспешно щурмуван връх, да усети ледения полъх на „бялата смърт”, или да преживее загубата на близък другар или съмишленик. Но дори и тогава магията на вечния стремеж да покорим планината, не изчезва. Рано или късно желанието да потеглим нагоре се връща с нова сила. И тогава забравяме за всяка горчивина, за жестоките и почти смъртоносни падания по пътя, за лошото време, за несгодите и опасността и погледите ни са отново вперени във върха.

 Единственото осигурително въже, с което сме започнали първото си изкачване – пъпната връв, е прерязано още с появата ни в подножието на планината, наречена Живот. Но независимо колко е непредсказуема и опасна, тя ни оставя достатъчно маршрути - къде по-лесни, къде по-трудни, за да я покоряваме до края на дните си. И нищо не може да се сравни с красотата на гледката, която се открива пред нас от поредния покорен връх...

Кирето, 21.12.2017 г., Бургас  16.55 ч.

 

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2017-12-22
прочитания: 223
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход