"Няма го вече, няма го! "- не спирах да повтарям тези думи.. Беше като някакъв кошмар. Побиваха ме ледени вълни, а сълзите сами си капеха. За миг целият живот се преобърна. Всичко, в което вярвах изчезна.. Всичко, което някога носеше смисъл вече нямаше значение. Смъртта настъпва толкова бързо, че не ти дава време дори за миг да си поемеш дъх и да разбереш,че целият ти свят се променя само за един кратък миг. Обгръща денят ти и посивяват цветовете, всичко губи своята красота, защото онова любимо същество вече го няма... Отишло си е завинаги... Далеч от теб, от света и от болката...

"Не, не,моля те, не си отивай! Ела, върни се, ще променя всичко само за да си тук при мен" - не приемах идеята, че е отишъл толкова далеч от мен... " Аз ли сгреших? " - не спирах да се питам... Защо толкова ме боли, нали знам, че той е на едно по-добро място че скоро пак ще се видим... Но... Как ще се справя без него? Как ще запълня празното място в сърцето си? Кой сега ще бъде моята упора? Толкова въпроси... А отговор... Няма!

Един човек някога ми каза:"Не плачи, детето ми, не плачи.. Дори сърцето ти,  смачкано и разбито да влачиш след себе си, ти казвай, че това е колана ти... Никога не показвай, колко много те боли... Всеки човек е силен, но малцина знаят това... " Осъзнах, че всеки човек е  изтъкан от вълшебство и това вълшебство се пренася във всеки един ден, час, миг... Миг, като онзи, който ми отне любим човек... Миг, които разби света ми... И ми открадна едно вълшебство...  Но вече няма смисъл... Тази магия изчезна с него... С последното сбогом... С последната прегръдка, без дори да знаем, че е била последна... Остана ми само вълшебството на всеки миг живот, който ми остава, докато отново го срещна там някъде в простора...