Заключи вратите
и изгрева спри,
потъни в косите ми
и в тях остани.
Да живеем във сън,
да лелеем мечти,
да не пускаме вятъра в нашите души.
Нарисувай мига дълбоко във мен,
рисувай със устни докато съм в плен,
до капка изпий ме,
без дъх остави ме,
дълбоки следи издълбай,
следи, по които да мога
да открия пътя назад,
към твоите очи,
усмихващи се,
преди да заболи...