Отново е Коледа! Но всичко е различно.. Не е като онези коледи, които помни моето детско сърце.. Някога Коледа,носеше топлина и благост.. Прошка.. И смисъл.. Сега хората прегърбени от болката си.. Задушаващи се от мъките си, нямат силата дори да се усмихнат.. Не могат или сякаш не искат да станат по-добри.. Взирам се в празните и блуждаещи очи и там няма нищо.. Сивото ежедневие успя да вземе своите жертви.. Колко тъжно, нали?! Празни сърца, безлики лица.. Душите им продадени за няколко стотин лева..

Има и хора, онези, на които казваме ‘богаташите’, които в коледната вечер ще наденат маските на лицемерието и суетата.. Ще сложат много грим и ще се смеят.. Силно ще се смеят, за да заглушат плача на бедните.. и.. гладните.. И онези малки изоставени сираци. С големи и тъжно очи ще се оглеждат, за да видят своя спасител.. С плаха надежда ще питат: ”Дядо Коледа ще дойде, нали?! Няма да ни забрави и той?!”.. Да, ние забравихме тези деца.. Нашите деца.. Техните майки се отрекоха от тях.. Държавата ни се отрече от тях.. И само за да притъпим всички гласа на Съвестта си подхвърляме на бедните сираци огризките си от богатата коледна вечеря.. Да, на Коледа стават чудеса.. Но не и докато не станем по-добри.. Докато сами не помогнем на чудото да се случи..

Тези наши идеали,към които се стремим в коледната нощ ще се преситят от богати и екзотични гозби,ще препият с изискано френско вино..И дори за миг няма да се замислят за хилядите гладни,които нямат дори къде да се стоплят..
Когато сме долу и погледнем към тях си мислим,колко щастливи са те..Но дали е така..Суетата и лицемерието ограбват душите им..Алчността отнема човечността им..И колко много егоизъм..Искат все повече и повече..Биха разкъсали бездомния,ако видят,че могат да вземат нещо ценно от него..
Да,Коледа е!Но по нищо не личи..Ограбени сме!Ограбени са душите ни от красивия и лъскав свят,който за съжалеие е прекалено скъп..И ние като всички сираци стоим пред ветрините му и гладни,и жадни мечтаем да опитаме от благата му..Мислейки,че това ще ни донесе щастие,без за миг да се замислим,че в мига,в който станем част от “елита” ще забравим себе си..Ще забравим своите лични богатства,които носим в душите си..Но какви глупости!Душевни богатства?!Какво е това?!Дали някое съвременно дете знае отговора?!Не!И няма да го научи никога,защото то расте с идеалите на “богаташите”..
Е нека си пожелаем нещо за Коледа!Нека поискаме късметчето с “многото пари”,за да задоволим своя копнеж по колите,къщите и почивките на Хавайте..
Весела Коледа,скъпи мои“бедни” братя и сестри..!