StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,393
   Съобщения: 152,137
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КАМЪК СЕ ОКАЗА ЕДИНСТВЕНИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ

В едно свежо утро, аз вървя по пътя си, безгрижно размахвам торбичка със зелени ябълки и се усмихвам на свежия пролетен ден. Тананикам някаква игрива мелодия и дори си подскачам в такт. Толкова ми е хубаво, че ми се иска да прегърна всички хора! Искам да срещна някого, да му даря сочна ябълка, избърсана в дрехата ми- там, близо зо сърцето...
Но наоколо няма никой.
Както си вървя, загледана в синьото пролетно небе и птиците, силно удрям кракът си в голям, ръбест камък, изтървам торбичката и ябълките се пръсват около мен. Прикляквам и започвам да милвам удареният си крак. От болка милвам дори и камъка... Подпирам изпотено чело о него и го оросявам с горещи сълзи, а той някак извинително ги попива.
Изведнъж незнайно откъде дошли, около мен се струпват хора и аз се радвам, че са дошли да ми помогнат. Но те... Те съвсем не се интересуват от мен и болката ми, а чевръсто събират ябълките и алчно ги захапват!
По брадите им започва да се стича незабелязано от тях, желанието ми да им ги подаря...
Скланям отново глава към камъка, единственият приятелски настроен към мен в този момент и продължавам да лея горещи сълзи, но вече от съвсем друга болка- разочарование от безразличието и алчността на хората.

aza_9
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2014-05-09
прочитания: 181
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход