Изморена съм от действия, от студ, от мисли, от това, че не виждам някакъв изход... Сковало се е пространството около мен и не засичам никакви сигнали – нито на безспирните съобщения от новините за нарастващата криза, нелепа катастрофа, зверско престъпление, махленски препирни между народните ни избраници, поредно увеличение на цените, нова стачка, фалити...; нито от приятели, дето се сещат за мен, когато нещо им дотрябва или имат нужда от кошче за душевните си отпадъци...; нито нечие мълчание, което ме е смущавало; нито Вселенските импулси, които ме провокират да напиша стих... Мислите ми са смутени от тази безтегловност на мрежата... Да си без обхват е все едно да останеш съвсем сам в света, ако атомна бомба е поразила всичко. Страшно е! Тогава разбираш колко си незначителен, колко безполезни биха били думите ти... Няма заряд за живот, няма онази стимулираща емоция на щастието да общуваш с любим човек... Няма любов!... Ако няма любов, всичко е някакво междулюбовие... Няма тръпка, има инерция... Няма смях, има маски... Дори болка няма, има спазъм... ако няма любов...

   ... ... ...

  Настройвам своя обхват на... любов...

                                                                              © Павлина Петрова