Обективът запечатва един субективен момент. После го гледаш. Много пъти. И усещанията се променят от дистанцията на времето…
   Хубаво е на брега. Наблюдаваш как морските вълни се смесват с пурпурно-оранжевите вълнения на залеза и нежната мелодия на вятъра. А когато си попаднал с мечтания човек във водната стихия… не запомняш нищо в точния момент. И кадърът е размит и неясен. Водните перли са разбъркани с усмихнати отблясъци на щастливи очи… палави кичури… силуети на тела… Няма ясни очертания… няма фокус… Емоцията не се вмества в никакви граници... 
  Професионалистът фотограф би казал: „Що за снимка?!” 
  Но за теб – най-ценната. Всеки път щом я погледнеш, излъчва нови и нови флуиди. Преживяваш отново и отново един миг. За него няма перфектен обектив. Музиката е в теб. А желанието е катализатор за твоите възприятия. Само ти си знаеш колко парещи могат да бъдат водните воали. Каквито и думи да избродираш върху листа няма да подредят тръпнещите късове щастие… С неподозиран нарастващ интензитет и неподвластни на времето… Закътали гнездо в сърцето… С вкус на любов…

                                                                    © Павлина Петрова