StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,131
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,626
   Точки: 2,662,504
   Съобщения: 155,833
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изповед

  Колко знаеш ти, майко, колко знаеш, за човешката душа. Душа незабележима, отхвърлена и стенеща там, сама без майчина топлина. Колко ме познаваш, майко, колко пъти четеше тъгата в очите ми и колко пъти ме прегърна, когато имах нужда. От болката не ме пазеше, а ме хвърляше като слама в огъня, и горях и изгарях и изчезнах, завинаги. Сега от мен не остана нищо, кръвта ти твоя сърцето ми отхвърля, бори се със себе си и душата ми ранена. Горчиво страдам и не искам да се моля, но последната ми дума е за прошка, и пак ще ти я дам, защото доброто нося в себе си. Знам, че такава ще остана, невяста не засмяна, но и в тъгата ми ще има красота и тя ще е моята душа.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2011-04-06
прочитания: 175
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход