Какво остава от една изгубена любов? Горчива, недопита чаша вино, градина буренясала, пресъхнала река, изсъхнало дърво, небе покрито с мрачни облаци дъждовни – пустиня от безверие и дълга, дълга самота убийствена. Разкаляна в недоразуменията локва и в нея жабата на отчуждението под репея на безразличието, опулена в недоумение към бъдното. От дъното на дните на една изгубена любов, утайките на радости преминали и смях разсипан в бездната ни гледат и нищото изпълва тяхното пространство.
Душа, строшено огледало, в което вече никой не поглежда. И шепа пясък от сринатия замък на надеждите. Тревясала пътека нежност, по която паяците на забравата се гонят и спомените уморено, в безсънни нощи преминават. Два гласа от един дует, завинаги един за друг загубени, заглъхнали завинаги сред здрача, които, някога надпявали са птиците, сега в нощта безпаметна на запустелия си дом, утеха търсят.
Изгубена любов, угаснала звезда, вселена преживяла космическия колапс, на неизбежната си гибел.