ХАЛИЩА

Събираме бабини халища,
колела от каруци събираме,
дето са ходили в старите пасища
и кавалите, що по седенки са свирили.

И във потайни места ги закътваме
или във музеи подреждаме
да ги запазим за бъдното
и да излъжем ний времето.

Че няма ги вече бабите сръчните
шарени халища да изтъкат
и не ходят дядовци в кръчмите,
колела нови щом те изковат.

Запазил съм аз от времето бабино
топлотата в гърдите човешките.
И дълбоко съм скътал във раклата
две сълзи - да тревожат сърцето ми.

И пазя се аз като бабино халище,
като колело от каруцата дядова
да не затрупат без време мен халите
и все така да е будна душата ми.

20.01.2010г.
София