Хубаво е да си представяш, че докато си почиваш и сладко спиш, някой нежно поглежда към теб и не смее да те събуди... Най-хубавото e, че можеш да си го представиш съвсем близо до теб... Когато се смесят представи, мечти, сънища, реалност, за кой ли път започваш да се питаш - истинските или въображаемите усещания са по-силни и завладяващи? Понякога се получава стих:
Страх - мечта
Вдишвам въздух с твоя аромат...
Чувам тишината с твоя глас...
Оглеждам се... във празна стая...
Крещи будилникът неистово!
Било е сън! Ти кротко спиш до мене...
А казано по друг начин от лирическата героиня:
– Страх - да не се събудя в празна стая...
– Мечта - да се събуждам винаги до теб...
– Всъщност се събуждам в празна стая, но имам чувството, че си бил до мен, защото пак ме е споходил най-чудният сън...
– Благодаря ти, че сънят ми намери своя сбъднат миг! И има какво да помня! И да си представям многократно!
...
Усмивката ми елегантно размива граници между фантазии и реалност...
© Павлина Петрова