-Да почнем да записваме сънищата си - предложих й един ден. После да си ги четем. И тогава на 111 ден стана нещо чудно. Тя прочете. "Сънувах, че сме някъде, не знам къде, но беше много красиво и спокойно и видяхме едно нещо, сграда, като яйце но леко скосено отдолу и входа беше като стилизирано сърце и отгоре светеше също стилизирано сърце. Сградата яйце беше боядисана в розово и ние влязохме вътре и там цареше спокойна и раливаща се по цялото тяло блаженна мелодия. Просто се прегърнахме и потънахме един в друг. И беше неописуемо. И не исках да се будя. -Ето прочети моят сън казах й аз Тя все листа и прочете" "Летиме към една Галактика в множество нюанси на розовото. Нарекох я Галактика Любов. Кацнахме на планета розова с формата на сърце и влязохне в храма на Любовта с формата на сърце. И там се сляхме, а после полетяхме из всички светове и беше блаженно, безпаметно и безумно блаженно!
