Затворил си очи и потъваш в тъмното пространство отвъд тялото. Сетивата се изострят и долавят непознати импулси. Чувстваш се спокоен, отърсваш се от напрежението, изпразваш главата си от мисли и потъваш все по-дълбоко в мрака. Удобно е, уютно е на свобода. Няма ограничения, няма препятствия, усещаш само безкрайността на фантазията. Летиш все по-бързо и уверено. Не знаеш къде отиваш, но това няма значение. Важна е само лекотата, лекота на духа, откъснал се поне за миг от материята. Чуваш музиката, която те води през пространството. Прекосяваш невидими светове. Долавяш пулса на живото ехо на времето. Материята тече край теб в неуловими отблясъци. Не виждаш друго освен топла тъмнина. Всичко лети напред с теб. Духът ти се носи по вълните на звука към безкрая. Забравяш себе си, преставаш да се усещаш като тяло, загубваш представа за времето, за посоките, ориентир ти е звукът. Тъмнината става прозрачна и вече не ти, а сякаш някой друг тръгва на път сред непознати пространства и неподозиран океан от шумове, струящи светлина, непреходна и неподвластна на времето. Универсалният език на звука заговаря в теб и те насочва отвъд предела на съществуващото, на материалното. Потапяш се в нетленното и усещаш духа на съвършенството, минаваш през звука на епохите, на цивилизациите, на вселената и долавяш смътно, че краят е все така недостижим, както непознаваемо е и началото. По пътя си срещаш всичко, сътворено, земно, духовно. Интерпретациите са различни, богати, заредени с мистични енергии, тревожни, блуждаещи, опасни, тържествуващи, светове и общества им се подчиняват. Намират начини и пътища да обсебват, да властват над умовете, сърцата, но духът е непревземаем. Лети като вятър отвъд всеки звук и мисъл, неподвластен, непокорен-брат на безкрая, устремил се към съществуване отвъд границите на битието, познал свободата на звука, на образа, на мисълта, надживял всички тях, вечно търсещ и жив - неуловим като музика.