НАСЪН УПЛАШЕНА ВИДЯХ - РАЗЦЕПЕНА ЗЕМЯТА БЕШЕ!
НЕБЕТО - В ЧЕРНО, НО ЧЕРНОТО СВЕТЛЕЕШЕ,
А БЯЛОТО... НЕ ГО СЪЗРЯХ... ВОДАТА СЯКАШ ГОРЕШЕ,
КРАЙ МРАЧНИ КЛАДИ РАЗПЛИСКАНА
В ПУСТИНЯТА ЗЕМЯ - ГРЕШКАТА НА БОГА...
А АЗ ПРЕСЯВАХ СЪС ШЕПИ - ИЗМЪЧЕНА,
ЦЯЛАТА ЗЕМНА ПУСТИНЯ И ТЪРСЕХ ДА ОТКРИЯ КАМЪКА -
СЪРЦЕТО НА ПЛАНЕТАТА, ТА ПОСЛЕ, ЦЯЛА ВЕЧНОСТ - САМА,
ДА СЕ ОПИТВАМ ДА ВЪЗСТАНОВЯ СВЕТА...
СЪБУДИХ СЕ НАСТРЪХНАЛА И МОЛЕХ СЕ ГЛАСНО -
ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ! ДА СИ ЧОВЕК Е ТОЛКОВА... ОПАСНО...