Ти не знаеш, ти просто не знаеш.
Беше отдавна, много отдавна...
Тогава те видях за първи път и се влюбих...
Да, ти слизаше от колата, беше облечена в червена рокля на точки. Погледна ме, аз занемях, а ти просто отмина...
След година, някой ми каза, че си близка... много близка с моя брат.
Помня каква ярост обхвана душата ми. Бях бесен, молех се това да не е истина, просто се молих
Помня как го хванах за ревера на сакото, крещях, а той отричаше...
Знаеше колко те обичам... беше скован от страх - целия.
После... после, свикнах, все пак бе близо до мен.
Ти ми се усмихваше, бяхме вече приятели...
Пиехме руски чай,както днес тук.
Ти все говореше, говореше, а аз просто те слушах омагьосан.
Веднъж ти разказах за скандала в къщи, който вдигна жена ми. Някой и говорил че с теб сме любовници
Тя крещеше, заплашваше... какво ли не каза, а аз само се смеех...
После и казах шеговито:
- Дай, Боже, да беше истина, дай...
А тя се усмихна и поклати с глава...
20.09.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ