"...Нарекоха го Залез; а беше тя Зората;
И идваше с Деня, а той - със Тъмнината..."

...И кафяви срещнаха кафяви; и проникнаха за миг едни в други, в безкрайна борба за надмощие,
за доказване, за твърдост. Там видяха миналото - и не можаха да забравят; защото виждаха и
настоящето, но не по-напред;
И по-тъмните видяха че другите са потъмнели, а по-светлите видяха, че отсрещните искрят.
И там където нявга се простираше сянка, сега видяха увереност, светлина и спокойствие; а по-младите
съзряха че гдето имаше борбеност, сега тегнеше само мрак и тишина. Сякаш нещо сиво и прозрачно се бе
оттеглило по-навътре... навътре, навътре в мрака, където бе неговият дом. И бе останало там без никой да го
безпокои; защото там беше мястото му...
A зрелите видяха мъдрост и уравновесеност;защото сълзи бяха изчистили детските очи и отразяваха
те душата зад тях - душа на жена;

***
А съзря тя мъжа в него; и сила имаше в ръцете му, а опит в мълчанието му; защото мрак беше успокоил
раните и време ги беше излекувало; и сега той стоеше в цялата си величественост като на крал - един зрял мъж.

***
Не се стопи бариерата м/у тях; нова израстна; защото с усмивка се гледаха те и една дума светеше в мислите
им: П р и я т е л и . . .