uFeel.me
За пунктуацията... и емотиконите :-)
Автор: ronya,  18 април 2011 г. в 09:43 ч.
прочити: 351
Ей, тия препинателни знаци! Погледът ми постоянно се препъва в причудливостта им. Да се чуди човек - думите ли да следи, пунктуацията ли...
      Ето, например въпросителната. Какво й има ли? Ами то... да не смееш да я погледнеш! Една такава завъртяна, заоблена, като кръгла стая с отворена врата е. А си се хързулнал по питащия словопоток вътре, а оня стражар - точката отдолу, ти е хлопнала портичката зад гърба. После... ходи се измъквай от викторината на живота!
      Или пък удивителната. Тъкмо си се втурнал развълнувано и нетърпеливо по съспенса на изречението право към кулминацията на историята, и... стена! Гладка, висока стена, изникнала ненадейно от нищото точно пред носа ти! Бам! Нокаут! Как е, а? Свличаш се размазано-сплескан от категоричността на сблъсъка точно в краката на приповдигнатото словоизлияние. Добре, че поне отдолу са оставили малка пролука - като се поосвестиш, да може да пропълзиш предпазливо и безстрашно да напуснеш бойното поле...
      Е, вярно, не всички препинателни знаци са такива... потенциално агресивни. Да вземем трите точки. С такъв размах и широта се разполагат предразполагащо в сякаш безкрайното пространство... Като пътечка от камъчета в гората, която те подканва да припнеш по нея и да разкриеш тайните на тъмните дъбрави... Макар че по-често ми приличат на овце - просурнала се едната, другите я последвали и докато ги преброиш, току-виж, си заспал.
     Но когато е една... Точката. Единствената. Съвършената. Категоричната. Крайният интровертен индивидуалист. Намести се безцеремонно където намери за добре и щом е казала край, значи - край.  Иди я махни, ако можеш. Хич и няма да те забележи, концентрирана в собствената си тежест.
      Двоеточието пък е капан за любопитковци: \"Чакай да погледнем през пролуката на оградката, да видим какво става у съседите...\"
      А, ето, появиха се и кавичките - стражи на пост, конвоиращи авторското право. По двойки. Като истински полицаи. Даже повече - по две двойки.
      Тирето - него както и да го гледаш, то си е разтегливо понятие. А запетаята, тая сълзица мрънкаща недообяснена, е разтечливо.
      Като я събереш запетаята с точка - ето ти двойка ненаситни садо-мазохисти: дай пак; и още; и от това; не точно така; малко по...
      е айде стига вече то това край няма аман :-(
      по си ми е лесно с емотиконите :-Р  прозрачно ясните им послания не ми бъркат в подсъзнанието :-) ;-) :-D

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me