Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението – да се затворят капаците. Но тях ги няма –  изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира се... Ето, съвестен гражданин носи чувалче, но няма място в претъпкания контейнер. Оставя го до него, където вече има други полусъбрани боклуци. Улични кучета надушват нещо в препълнен сак и го разкъсват – яростно се борят за находката си! Лаят не е толкова оглушителен, защото от съседните жилищни блокове се лее чалга, на улицата форсират двигатели на коли, деца крещят и се смеят на висок глас на не толкова цензурни вицове... А... ето и друг съвестен гражданин – намери място в контейнера за скромната си торбичка с отпадъци. О... вдига чувалчето... къде ли ще го сбута?... Изсипва боклука в краката си и той се разпилява наоколо... Прибира чувалчето!!! Без коментар! Една лелка от третия етаж се опитва да уцели контейнера от терасата си. Не сполучва! Нищо, следващия път може и да успее. Какво ли щеше да е, ако се опиташе да разходи телесата си няколко метра... Ето – друга лелка обаче се е запътила – без чувалче, направо намята отгоре непотребни дрехи. Изглеждат запазени. Все на някого може да са от полза... Какво стана пък сега? Скандал пред контейнера. Двама се сдърпаха за едното сиво сако. Какво ляво кроше отнесе по-дебелият! Но пък в крайна сметка си тръгна с дрехата. Опааа... още един изсипва кесийка! Това е добре, защото се оказват само хранителни отпадъци и кучетата си свършват работата... Нещо запушва... Хайде, отивам да затворя всички прозорци – да не се напълнят стаите с дим... че да не залюти на очите…

                                                                           © Павлина Петрова