StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,008
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,783
   Точки: 2,648,137
   Съобщения: 155,123
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Жертва на кризата

            Тая пуста Криза ме застреля отвсякъде. Ей, тъй – насочи куршумите си срещу мен и… аз рухнах. Какво й бях сторила?           
       Първо ни в клин, ни в ръкав взе, че ме изхвърли от работа и се оправда с годините ми. Че какво ми е на годините? Чувствам се млада, здрава, мога да дам още от себе си… Да, ама не можело така! Имало правила, новоизлюпени шефове и те си казвали тежката дума… После реши, че няма пари и не ми плати изработеното дотук… И сега? Ами чудя се как да свържа двата края… Гледам и виждам, че за нищо не ставам. Язък ми за висшето образование – навсякъде търсят млади, дългокраки, гримирани, засукани жени, нищо че са със средно или основно нищо и никакво завършено и такова възпитание… Сякаш ще светят някъде, а няма да работят! Опитът значи не струва пукната пара… То при мен и опитът такъв, ама нейсе! Като завърших, бяхме много на брой и само с връзки се намираше работа, а аз, с моето инженерство работех какво ли не – и на пазара продавах плодове и зеленчуци, и чистачка бях в няколко жилищни кооперации, и секретарка на един началник /там вдигах само телефона и казвах, че е извън офиса или в заседание/ и… Ами, никакъв стаж по специалността! Сега не мога да работя какво да е – краката ми се подуват да кисна пред сергиите, кръстът ме присвива, като се навеждам с метлата, не ставам и за околовръстното да спирам тировете… Събрах две и две, хукнах да търся трудови книжки и стаж, подадох документи в НОИ и зачаках оттам нещичко… След три месеца получих мижавата си първа пенсийка. Преброих я и установих – точно за ток, вода, асансьор, вход, наем /общински/ само ще ми стигне. Ами какво ще ям? Какво ще правя? Боже, дано не се разболявам!... И защо не вземеш да ме прибереш вече от тая земя?... Аха! Писано ми било колко и как… Помагай тогава!... Сама да се справям, пък после… Ща, не ща, ще си търся работа, но каква?... Я, да видим какво умея? Това дето съм го учила?... Отдавна беше - забавила съм всичко, пък нямам и усет за проектиране. Едва ли ще ме вземе някой резервни части или строителни материали да продавам. Там за реклама млади момичета трябват!... Син и дъщеря съм отгледала, трима внука, леличка в детски градини бях по едно време, учителка по заместване в училище… Освен това пиша стихчета, разказчета, приказки, умея да рисувам, малко пея… Ами да! Как не се сетих по-рано? Точно така - за детегледачка ставам!... Започнах да търся из сайтовете в интернет, по вестници, да питам познати, но пак ударих на камък. Хората искат човек с езици, с кола, с педагогически опит, медицинско образование, с препоръки… Аз, ако знам чужди езици, имам кола и съм медицинско лице, ще търся ли такава работа и то тук в България?... Какво ми остава тогава? Да тръгна по кофите за боклук за стари дрехи и обувки, да спя под някой мост и да се бия с уличните кучета и гаргите за хвърлените трохи и огризки… Ужас! Ама друг избор имам ли?...         
         Та, сбогом интернет, сбогом компютър… сбогом живот! Стоях на колене пред Нейна милост Кризата и се молех да ме пожали, но тя не се смили – насочи пушката и стреля… И сега – не мога да се изправя… Дори не знам дали съм мъртва или още жива… Ако някой знае, нека ми каже, докато не е станало късно и ме грабнат дяволите. За ангелите не съм сигурна -  щях да съм богоизбрана на тоя свят и нямаше да се тревожа за оня, другия…


Рая Вид, 12.06.2016

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2016-10-03
прочитания: 316
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход