StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,440
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,538
   Точки: 2,632,280
   Съобщения: 127,334
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Телефон на доверието

Как е времето при вас?”

Преди да сляза долу беше слънчево, но по нашите планини може за секунди да завали. А при вас как е?”

Студен въздух идва от север, смесва се с влагата от океана, накратко казано – неприятнo...”

Откакто бяха открили тайната пряка линия (те си я наричаха “телефон на доверието”), двамата президенти бяха станали почти приятели. Започнали бяха взаимно да се откриват и опознават и с нетърпение чакаха следващия разговор.

Сетих се, че ние никога не сме сравнявали диаметрите на ония си работи.”

Ами че да ги сравним. Аз имам линийка под ръка… ето, на моята е четиpи сантиметра и половина.”

А на моята е пет сантиметра.”

Брей, че вие там как ги мерите тия сантиметри?”

Че как нормално! Ти да не вземеш да кажеш, че по погрешка си мерил в инчове? Стар виц е това.”

Не, но исках да кажа, че моята сигурно стърчи поне c един сантиметър по-нагоре.”

Когато слизаше в интимния бетонен интериор на двеста метра под земята, всеки от двамата сякаш разкриваше истинската си същност на свенлив и уязвим човек. Може би затова те по мълчаливо взаимно съгласие наричаха “оная работа” големите червени копчета, каквито има още само в няколко страни по света и до които никой от простосмъртните няма достъп. Отвреме-навреме всеки от тях си я галеше, както се гали малко дете по главата.

А бе днес нали е първи април, та ми дойде една луда идея. Какво ще кажеш на “три” да натиснем едновременно ония работи?”

Ха-ха-ха, тогава историците все ще спорят кой е почнал първи.”

Е, ще го направим ли?”

Добре. Започвам да брoя.”

Двата гласа се сляха в един: “Едно-о-о, две-е-е, три-и-и-и-и!”

Когато веселата глъчка поутихна, настъпи кратка неловка пауза.

Виж, трябва да ти кажа, че аз натиснах наистина, не на ужким...”

A-а-а, ти също, така ли? Тогава май ще трябва да кажем на генералите, няма как...”

И аз мисля така. Е, хайде, до скоро.”

До скоро.”

Слънцето сe усмихваше със следобедните си лъчи към Вашингтон, а с утринните към Пхенян. До долитането на ракетите оставаха още няколко минути…

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2018-04-04
прочитания: 79
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход