Скъпа книго...
Скъпа книго, днес е сряда, утре е денят след сряда (четвъртък), но по-важното е, че утрето на вчера е днес. Та исках да кажа (но това размишление върху дните през седмицата ме прекъсна), че през това днес ми се случи нещо много интересно. Не знам как най-добре да го кажа, но за радост не трябва да го казвам, а да го напиша.
Днес, като тръгвах за училище, в бързината съм обул чорапи, като на единия от тях имаше дупка на палеца. По пътя усетих как палецът ми се търкаше в обувката.{А относно това, колко процента от населението на България носят маски по време на свинската грипна епидемия (AH1N1 epidemic), не ме интересува ни най-малко.}
Когато стигнах в училището, аз се събух и видях, че нокътят ми се е обърнал на обратно. Зачудих се какво да направя и реших да отида да закусвам някъде. Има едно твърдение, което гласи: „Колкото по-дълго време спи един човек, толкова повече се наспива”. Това твърдение ме кара да се замисля колко деца по света си пишат домашните през нощта, но както и да е (ама не, ма не). Да си продължа историята, ако може! След като минаха учебните часове, отидох на спирката, за да чакам автобуса. След около двадесет и три минути, най-накрая, мина моят автобус №213 (той не че е мой, ама... абе не бих си го и купил) и си замина (без да спре). Важното е, че запомних физиономията на шофьора. И аз продължих да чакам. K’во да пра’а? Всички около мен се качваха на своите автобуси, а моя идва ли, НЕ, не идва. На спирката останахме аз и две сополиви бабички (да, имаха сополи). След около тридесет и три минути чакане, дойде отново моят автобус. Направи ми впечатление, че прозорците бяха запотени и нищо не се виждаше вътре. Двете бабета тръгнаха с мен да се качват. За да не се сбутаме на вратата, реших да ги изчакам първо те да се качат. И к’во се оказа – автобусът се препълни. За да не се изнервя си казах: „Абе, аз нали и без това нямам билет, за к’во да се качвам” След един час се прибрах вкъщи. Знам, че всички читатели (ако има такива) са любопитни да разберат дали ми се оправи кракът - ами не, не се оправи. Опитах се да завъртя нокътя обратно, но не успях и той падна. Изхвърлих го в мивката. Болеше си, не е да не е боляло!
Поуката от тази история сами си я изведете, а аз ще предложа тази: Когато ти е скъсан чорапът, не отстъпвай мястото си на сополиви баби.