StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,729
   Потребители: 12,310
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,026
   Точки: 2,625,141
   Съобщения: 126,174
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съседи

            Имам един комшия, пенсионер като мене, ама голяма работа е. Де къде и какво да го питаш, той ще ти обясни надълго и нашироко, сякаш си малко дете. Добре си е човекът - всезнайко отвсякъде! Ходил насам-натам по чужбина, ама на стари години се кротнал в гарсониерата на горния етаж.  Блокът ни се намира в един от крайните квартали на града, ама на кого му пука! Важното е ние, живущите да се разбираме помежду си, нали?
            Та една сутрин рано, рано още не съм се излюпила от леглото, на вратата се звъни. Съседът, кой друг? Намятам един пеньоар върху ношницата си и отварям, а той:
            - А бе, комшу, ти кво, подиграваш ли се с мене?
            Гледам го с подпухнали от сън очи и разрошена коса и питам:
            - Що? Станало ли е нещо?
            - Вземи си свали прането от простора! Не може така да ти виси бельото. Срамота е! Все там гледам и ти се чудя на акъла…
            А сега, де! Той ли ще ме учи мене? Преглъщам и му се усмихвам любезно:
            - Я, не се ядосвай за глупости! Влизай, влизай. Има гореща вода – ще те черпя кафе.
            Настанява се той удобно в кухнята пред масата, а аз слагам каничката с гореща вода, захарницата и бурканчето с нес кафето. Пред него и пред мен стоят чаша с чинийка и лъжичка. Сервирам и сладки. Той ме оглежда от главата до петите и започва:
            - Слушай, така не се поднася кафе… И тия сладки купуваш ли ги? Не струват! Жена си – вземи, та направи твои, домашни… Нали знаеш, доброто ти мисля.
            Иде ми да му тегля една майна, ама нали съм възпитана, трая си. Той се повъртя, повъртя, изяде и изпи всичко, направи още някоя друга забележка и като видя, че не му обръщам внимание, взе че си тръгна.
            Мислех, че е мирясал, ама не. Срещам го след няколко дни в магазина отсреща. Зяпа в кошницата ми, пита ме какво ще купувам още и почва отново:
            - Съседке, тоя хляб на нищо не прилача – един такъв тричав и киселее. Гледай да е от белия! По-хубав е ръчния - полезен е за стомаха. Аз все такъв си ям...
            Чудя се що ли ми се меси? Да ме е харесал? Едва ли на тия години има мераци още, ама знае ли човек… Де късмет, де! Нещо друго ще да е, щото той продължава:
            - И внимавай с парите! Удрят и в кантара… Ами ти не си взимай от това месо – старо било и внос от незнам къде си… Пък и не си харчи цялата пенсия! За твое добро е…
            За мое добро ли? Че крава ли да си купя сега заради млякото и телешкото? Стискам зъби, мълча, ама тайничко се каня да му  върна брашното тъпкано някой ден. Все ще дойде сгода и тогава да му мисли!...
            Та вчера го виждам случайно и му викам:
           - Комшу, що така си тръгнал, бе? Погледни се – елекът ти на опаки, панталонът смъкнат, обувките развързани… И вземи се закопчай! Всичко ти се види…
           - Аз така се харесвам – отвръща ми той, поглажда мустак и продължава – Да знаеш от днес в квартала, пък и в целия град всички така ще ходят по моята мода. Туй то!
          Какво да му кажа? Зевзек! Ама си го харесвам. Без него животът ми сигурно ще е адски скучен и труден…

 Рая Вид, 07.11.2013


Какво ме вдъхнови?!
Всички образи, ситуации, изрази, думи и действия са случайни и нямат нищо общо с действителността. Колкото до съседите, се разбирам с тях идеално - взаимно се търпим и обичаме.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2013-11-08
прочитания: 252
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 22 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход