StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,443
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,493
   Точки: 2,643,141
   Съобщения: 151,449
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Шефът и моята муза

Ядосах  й се много на музата си. Такъв номер да ми скрои! Не исках да я обиждам,  но направо си търсеше белята и даже боя. Едно исках, а тя ми сервира друго.  .. И сега? Как ще се появя в работата? Шефът въобще не беше мой тип. Дори не можех да го понасям като почне да ме поучава и да ми обяснява нещата като на хлапе от детската градина… Когато пък се опитвах да изразя мнение, той ме гледаше изпод вежди и повишаваше тон:
            - Ти да мълчиш!... Не съм те питал…
            “Ех, музо, музо!” – рекох си на ума – “Където не те сеят, все там никнеш!”
            После се замислих. Що ли се чувствах виновна? Голяма работа! Шефът сам реши, че е първоаприлска шега. Добре, нека така да си остане! Бях чувала, че е много принципен, потрих ръце и вечерта заспах спокойна…
            Да, ама на другия ден, гледам нашият директор така се е изтупал, че чак ме досмеша. Никога не съм го виждала в костюм и с вратовръзка, а сега и обувките му чистак нови и се усмихва, и се върти… Олеле! Та той и косата си боядисал!... Ами сега? А музата, сякаш само това чакаше и започна пак:
            - Шефе, рожден ден ли имате или ще ходите на гости?...
            Той мълчеше, а музата го гледаше втренчено и продължи да се занася:
            - Да не сте срещнали случайно голямата любов?... Седнете първо, седнете! Ще Ви направя кафе и ще си поговорим.
            “Тая луда ли е?” Едва не изкрещях, ама сварих кафето и се зазяпах в това как човекът се изчервява  и чупи пръсти… А уж беше само една безобидна задявка! За музата обаче нещата стояха по друг начин. Намести се удобно в мен и започна да рецитира:

            Не ме моли, не питай,
            когато с тебе сме сами!
            С ръцете, със очите ще говорим
            те ще ни изгарят, може би
...

            Но сладка болката е тая,
            която страст у нас роди

            и грях,  не е грехът, когато -
            от любов се съгреши…

           
Шефът стоеше като гръмнат, аз също. Дори настръхнах първо, а после изтръпнах
цялата. Вече загазих съвсем. Той ме гледаше изпитателно, готов да скочи отгоре ми като лъв върху плячката си… Музата тогава издърдори нещо, от което се хванах за главата:

            Що ми се репчиш така
            като мост над река?
            Или ме грабвай,
            или се махай сега!

          
Бях сигурна, че ще си намеря трудовата книжка на следващия ден на портала при
портиера, когато мъжът срещу мен протегна ръка и… 
          Ами тогава, просто иззвъня будилникът и аз скочих като ужилена от леглото…


Рая Вид, 02.04.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2014-04-02
прочитания: 359
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 18 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход