Нямало едно време едно време. Това време било сутрин. В упоменатата сутрин един дядо на име Ивайло се събудил легнал и в това нямало нищо чудно, защото той винаги спял легнал. Станал от леглото, почесал си гъстата вежда, която била в средата на челото му и учудено се ослушал. Чувало се нещо странно – сякаш нещо чегърта. Иво си казал: „Нещо чегърта”. Запътил се към мястото, откъдето се чувал този звук. Оказало се, че звукът идва от банята. Иво отворил вратата и какво да види – ръждата яде тръбите. Той взел една отвертка и започнал да... чегърта по ръждата с всичка сила. Изведнъж една ръждичка изхвръкнала и влязла в Ивовото око. Дядото пищял няколко минути, но след като се успокоил, взел една клечка за очи и извадил проклетата ръждичка. Дядото на име Ивайло било на петдесет и пет години, но се чувствал като на петдесет и две годинки. Той не бил много нормален човек. Когато му се скъсвала лявата обувка, отивал и си купувал нови обувки, а когато му се късала дясната, отивал и си купувал нови обувки. Всяка негова закуска продължавала четирийсет минути. Той закусвал дъвка. Дъвчи, дъвчи и плюе с невероятна мощ, за да я залепи на тавана. Дядо Иво по принцип слуша алтернативен рок, но понякога се кефи и на афро-американската музика.

   След като изчегъртал цялата тръба и цялата друга тръба, отишъл да купи хляб и полупастет. Влязъл в магазина и установил, че полупастетът е свършил. Дядото се ядосал, взел един пастет, отворил го и изхвърлил половината. Внезапно у дядото грейнала усмивка. Отишъл на касата и касиерката му маркирала покупките. Погледнал сметката и се плеснал по челото – полупастетът е със същата цена като пастета, а трябвало да е наполовина. Усмивката на дядото залязла. Върнал се при касиерката и се оплакал. Тя му казала, че просто на полупастета са му вдигнали цената с 50%, а на пастета са му намалили цената с 25%. Дядото малко се пообъркал, въпреки че бил висшист по математика. След малко смятане разбрал, че в това няма голяма логика и че магазинът е на загуба. Тогава Иво решил да купи целия пастет на магазина. Нямал търпение да се прибере вкъщи и да яде пастет. Започнал да яде с висока скорост. Развил турбореактивна дейност в свободното си време, а то било много, защото момчето било пенсионирано. Докато ял, Иво се стреснал и се задавил. Причината за неговото задавящо стряскане била странна. Чувало се някакво бръмчене, което сякаш идвало от банята. Когато дядото отишъл в банята разбрал откъде идва този звук – просто канализацията разтоварва. .. Дядото бил алергичен от изпражнения, както и от много други работи като коприва, от която се изчервявал при допир; чесън, който не понасял, особено миризмата му; лук, който карал Ивовите очи да сълзят.

   Дядото обичал да ходи на риболов. Често ходил до един гьол да лови разни работи. То неговото не било точно риболов, а разнолов. Веднъж Иво, както се припичал на сянка, хванал златната ... вилица. Момчето е чело много за златните работи и вече бил намислил трите си желания. Първото било да изчезне ръждата по тръбите му завинаги. Второто било да спрат турските сериали по българската телевизия, защото Иво бил горд българин. Третото желание, което дядото си бил намислил било да няма опашки за взимането на пенсиите. Златната вилица така и не проговорила. Иво много се разочаровал. Мислил да я даде на златар за пари, но не можел, защото живеел на сто и двайсет километра от най-близкия град.

   Навън се свечерило и вътре, в къщата на Иво, не било много по-различно, защото и там се свечерило. Луната започнала нощната си смяна. Иво сготвил боб с ориз и орехови ядки. За ориза му трябвала вилица, затова той взел златната такава . След като се наял, Иво се изпуснал и му изпопадали зъбúте. Той се учудил и решил, че това не е от изпуснатия газ, макар че той бил силен и целеустремен, а е от златната вилица, с която е ял. Легнал си дядото натъжен. Зъбите му били много бели и здрави, защото ги миел по три пъти дневно с всички видове пасти, които са препоръчани от Съюза на стоматолозите в България. А сега те му опадали, затова той бил толкова тъжен и унил.

   На другата сутрин дедо Иво отново се събудил легнал и отново в това нямало нищо чудно, но има едно но – имало нещо, което било доста чудно. Докато си миел зъбите, дядото забелязал, че на мястото на опадалите му зъби са се появили нови, които били златни. Той не знаел дали да се радва. Те били малко тежички и Иво започнал да ходи леко прегърбен. Дядото трябвало да направи най-трудния избор в живота си – да се прегърби или да забогатее. Така казано (написано) звучи много просто и лесно да се вземе правилното решение, но в действителност било доста сложно.

   За да забогатее, Иво трябвало да намери пари за бензин за неговата Лада и с нея да стигне до града. Още пари за зъболекар, който да избие златните зъби на Иван (Иво понякога се самонаричал Иван.) и за храна по пътя, който трябва да мине. Дядото пресметнал, чрез висшистките си умения по математика, колко пари ще му трябват за всичко това и му излязло около сто лева. На него му се струвало невъзможно да събере толкова пари. Но той не се отказал и вярвал, че някак си ще успее. Следващата пенсия на дядото била след две седмици, но тя била селска пенсия и била на стойност 72 лв. Позачудил се Иво какво да стори. Решил да  хване рибка и да я продава на съселяните. Отишъл отново на гьола и зачакал. На първия ден на Иво не му провървяло, защото не хванал нито една рибка, но през следващите две седмици, до пенсията, продал риба за 34 лв.

   На другия ден отишъл на опашката за пенсии, взел своята, заредил колата, за да кара дотам и обратно, купил си храна за из път. Сложил златната вилица, за да я продаде и нея заедно със зъбите си, защото тя правела това чудо само един път. Вече бил готов да потегли. Иво само веднъж е бил в града, когато е бил малък, затова се вълнувал много. Отправил се направо към зъболекаря. Той му извадил зъбите и като видял, че са златни, решил да го метне и да вземе с 20-30 лв. повече. Дядото се усетил и му се скарал много жестоко. Било и малко болезнено за зъболекаря. Тези двайсет лева били много ценни за дядото, тъй като знае колко много риба е продал за тях. Отишъл при златаря и когато разбрал каква е стойността на неговите златни зъби, замалко не си ударил главата в земята. Не си я ударил само защото не припаднал. С парите си купил нови зъбки, направил си основен ъпгрейд на къщата и колата, и си купил нова въдица, защото старата му вече била стара, а новата – нова.

   Дядото и бабата заживели щастливо. Бабата я споменавам за първи път, защото за нея сигурно ще разказвам в някоя друга главЪ.