StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,376
   Потребители: 12,360
   Автори: 3,999
   Коментари: 319,136
   Точки: 2,663,602
   Съобщения: 149,566
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Недостатъкът на Стоянов

Стоянов страдаше от липса на самочувствие и това не му позволяваше да се издигне в кариерата. Страданието беше изписано на лицето му под формата на лига, стичаща се неизменно вляво от долната устна. Той я бършеше понякога, макар и неохотно.

Ето че щастието кацна на лявото му рамо и дойде време да докаже качествата си.

Избраха го да изнесе лекция през възпитаниците на някакво полувисше училище. Абсолвенти или нещо такова.

– Поздравявам те! – потупа го по лявото рамо шефът на организацията, в която работеше. – Беше избран. Това не е малко.

Стоянов допускаше, че са го избрали нарочно – да се провали и после да го уволнят по непригодност. Затова погледна със страха широката, едра и потна ръка на своя началник и леко размърда рамото си, за да се освободи от захвата.

– Не се ли радваш? – попита притежателят на потната ръка, като я махна предпазливо от щастливото рамо. – Всеки на твое място би хвърчал от щастие. Освен хонорара, ще получиш и презентационна възможност. Знаеш ли какво е това?

– Не. – Стоянов наистина не знаеше.

– Ще можеш да демонстрираш качествата си пред публика. Освен студенти – а младите хора са интелигентни през повечето време на деня, – на лекцията ти ще присъстват и външни лица. Те ще те преценяват, а ти ще им докажеш, че не ти липсват качества. Изобщо – това е нов старт в кариерата ти. Оцени момента, яхни го и полети към облаците с него!

Стоянов не мислеше така. И не можеше да лети.

– Оценявам това – каза унило. – А каква е темата на лекцията?

Началникът избоботи нещо.

– Как? Повторете, моля.

– Какво значение има темата? Не издребнявай, Стоянов, недей. Гледай нещата отгоре и отвисоко – като орел. Каквото и да кажеш, ще бъде усвоено и преценено подобаващо. Важното е не какво, а как ще говориш. Ето това е същественото.

В интерес на истината залата наистина беше препълнена. Так-таме се виждаха и белокоси хора, което потвърди версията на шефа му, че ще има външни лица. Когато започна изложението си, Стоянов не знаеше точно за какво ще говори и какво иска да каже. Но гласът му беше спокоен и безразличен – знаеше, че всичко ще приключи с грандиозен провал и най-накрая ще го уволнят по непригодност. Приеме ли човек тези факти, по-леко му идва всичко. Действителността става почти търпима – като болка, която сам си си причинил.

Трябва да беше минал вече час, когато реши, че е време да прекъсне говоренето. Заболя го устата, а и забеляза, че вляво ризата му е съвсем мокра. Странно, установи с изненада, че в залата не е шумно, никой не го замеряше с топки от бели листа или с карфици, не виждаше подигравателни нотки в погледите на хората. Това го насърчи да говори в заключение по-ясно и безсъдържателно, а лигата му вляво на долната устна провисна като сопол, разколебан от гравитацията.

– Благодаря за вниманието! – каза.

Чу ръкопляскания – не много шумни, не особено екзалтирани, но насърчителни все пак. Хората се разотидоха по живо, по здраво. Никой не го попита за нищо.

На другия ден началникът му го привика в кабинета си.

– Имаш повод да почерпиш! – рече и понечи да го халоса по лявото рамо, но се спря овреме. – Голяма почерпка те чака!

– Защо? – Стоянов допускаше, че може да го накарат да черпи за уволнението – свикнал беше да го унижават. Какво пък, ще купи едни лимонови резенки с вкус на диня, тях той най-много харесваше и ще може и сам да си вземе едно-две парчета. – Щом трябва, ще почерпя, разбира се. Но защо все пак?

– Сбъркал си залата, Стоянов. Изнесъл си лекция пред друга аудитория. Нищо, няма нищо. Стават такива грешки. Вместо теб на твоята лекция се е явил някакъв зъболекар. И той е дърдорил каквото му падне, ама накрая всичко се е наредило добре. Длъжен съм да те уведомя, че външните оценители на твоята презентация са останали изключително удовлетворени и изненадани! Да говориш за липсата на зима през лятото пред бъдещи пожарникари е поглед иновативен наистина! Изпратиха ми изпратиха хвалебствен адрес. Ето, виж го. Искат да пишат за теб във вестника. Честно казано – началникът поглади брадичката си с широката си ръка и тя се загуби в нея, – честно казано, не очаквай такъв успех. Но се радвам за теб. Изненада ме. Вероятно ще се наложи да те оставя на работа. Затова трябва да почерпиш!

Стоянов не знаеше какво да мисли. Не му беше за първи път. Всъщност това беше обичайното му състояние. Той нямаше никакво самочувствие и този недостатък му пречеше да се издигне в кариерата.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2019-04-03
прочитания: 74
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход