uFeel.me
"Назад\" Първа глава
Автор: daninini,  30 юли 2011 г. в 10:48 ч.
прочити: 573
Вендор

В тази книга ще ви запозная с един най-обикновен човечец. Както може би не сте се досетили (от заглавието на главата), този тип се казвал Вендор. Името не е от тези красиво звучащите, но не е виновен човекът, че така са го кръстили. Не знам за вас, но на мен думата „вендор” леко ми звучи като някакъв скъп, но в същото време безполезен кухненски уред, който бива използван максимум два пъти в годината и даже половината от членовете на семейството, притежаващо тази джаджа, не знаят, че в къщата им има такова нещо.

   Човекът живеел в двустаен апартамент в столицата София. Той бил мъж на средна възраст, тъй като на младини той... пораснал. Имал горе-долу интелигентна физиономия, но долната му джука била цепната, поради което неговата цялостната визия била като на някой побойник. Приятелите му го наричали Дор за по-кратко. Той много обичал животните и имал няколко в дома си – едно куче. То било ниско, но за сметка на това и много дебело. Когато се взреш в него, нямало начин да разбереш каква порода е, дори и да си специалист в тази област. Дор хранел кучето с кюфтета поръсени с различни сортове трици. Един ден той решил да разбере каква порода е домашният му любимец, каквото и да му коства това. От близката до блока библиотека взел най-дебелата енциклопедия за кучета. В нея имало снимки на всички породи. Вендор започнал да търси. Разлиствал час, разлиствал три часа, но не намерил това, което търси. Тогава Вендор се ядосал. Хвърлил книгата на земята. Тя се прелистила на една страница, която моментално се забила в погледа на човека. На нея имало снимка на куче, което било чисто копие на неговото. Развълнувал се и погледнал към наименованието на породата. Там пишело „Брадат безрогов шутър”. Вендор не бил от най-умните и се зарадвал. А и да беше, защо да не се зарадва!? След като прочел думата „безрогов”, той вече бил напълно сигурен, че тази порода е на неговото куче. Тогава Вендор решил да прекръсти животното от Перчем на Шутър.

   Читателите, които наистина четат съсредоточено, със сигурност са се зачудили защо казах, че Вендор имал няколко животни у дома си, а споменах само кучето. Просто сметнах за добре да броя по-големите хлебарки в апартамента му като домашни любимци. Вендор много обичал да се грижи за тях. Купувал им всякакви отровни препарати, таблетки и дори аспирин (?) само за да се гътнат, а те сякаш ставали все по-мощни от тези работи. Толкова мощни, че понякога местели разни предмети и Вендор непрекъснато ги търсел след това. Последното нещо, което му взели било парното.

   Дор имал няколко добри приятели (двама, ако броим и шефа му). По професия софиянецът бил сортирoвач. Родителите му били търговци, но той не пожелал да продължи техния занаят. Вендор можел да сортира по големина, цвят и т.н. всичко, което му било давано. Лошото било, че никой не се нуждаел от такъв работник като него. Единствено един дюнерджия го наел на работа, за да има кой да сортира банкнотите от печалбата му по тяхната стойност, поради простата причина, че той непрекъснато бил омазан от дюнерското месо и другите мазнотии, които тъпкал в онова нещо, което прилича на палачинка, ама не е палачинка, а нещо много по-специално... от палачинка. Помислих, че ще бъде добре да намажа тази страница от книгата с олио или мас, за да вие - читателите, ясно да си представите мазните ръце на мазен-джията. След това реших, че ще е малко прекалено и може някой преждевременно да прекъсне четенето на книгата и да отиде да упражнява други не така развлекателни работи – бълване и други подобни екстремни занимания.

   Е, не може... трябва още малко да отложа продължението на историята за Вендор, защото имам да казвам нещо изключително важно. Винаги, когато си купувате баници, дюнери или други мазнотийки, накланяйте ги и изчакайте да изтече всичкото олио от тях. Не си мислете, че баниците по будките се правят с масло!

   Продължавам с историята. Апартаментът, в който живеел Вендор, бил в шестетажен блок, построен тридесет години преди той да се нанесе в него. Можете да си представите как е изглеждала тази съборетина. Вендор мечтаел да си купи нов апартамент, защото този се разпадал все повече и повече. В него имало мухъл (без плесен) и бил дотолкова некомфортен, че само един кашон от улицата би могъл да бъде по-неприятно място за живеене. Знам, веднага сте си помислили, че на края на книгата Дор ще си купи нов дом и мечтата му ще се сбъдне, но това НЕ е бозав американски филм, а жестоката действителност. Дор бил в този апартамент от петнадесет години и можел да намери всяка стая от него без да се затрудни. Само трябвало да влезе в две врати и вече го бил обиколил изцяло.

   След поредния изтощителен ден при дюнерджията, Дор бил скапан от сортиране. Когато се прибрал, не успял да се добере до леглото и се проснал на пода в кухнята. Тогава той заспал и това било голяма грешка, защото последното нещо, което написах в скоби не е истина. Целият таван в кухнята бил в плесен. Докато Вендор спял на земята, парче плесен се отлепило, паднало на врата му и се чул някакъв „слузест” звук. Дор не усетил нищо и продължил да спи. И така до сутринта. Със събуждането си той се стреснал и разкарал нещото от себе си. Отишъл да си измие зъбите. В огледалото видял, че цялата кожа по врата му се е зачервила. Докоснал я - била грапава като шкурка. Вендор се притеснил, помислил, че нещо от плесента е реагирало с кожата му. Той възнамерявал да отиде на дерматолог, но после се отказал и решил само да се посъветва с личния си лекар. Още една голяма грешка. Докато Вендор се оглеждал в огледалото, от коридорчето между двете стаи в апартамента се чул силен трясък. Изтичал дотам и заварил входната си врата разбита. На входа се появил полицай, премерил човека с пистолет и се разкрещял:

– Полиция! Не мърдай! От съседния блок ни казаха, че са видели през прозореца на твоя апартамент да лежи труп с прерязано гърло.

– Какъв тр...

– Къде е трупът, ти ли си трупа?! – извикал още по-силно униформеният.

– Мм, не мисля, че аз съм трупа и не знам за какво гов... - отново Дор бил прекъснат.

– Ти нещо да не ми се караш - изнервил се полицаят - Защо вратът ти е толкова червен? Да не си се сбил с мъртвеца преди той да стане именно такъв?

– Не знам за какъв мър...

– А ти к’во знаеш, бе?

– Ами, не малко работи, но за труп не знам.

– Как се казваш?

– Вендор.

– Какво за вратата, бе, ще я оправиш! Питам те как се казваш!

– А аз Ви казвам, че името ми е Вендор, с едно „о”, а не като „доор” - започнал малко да се изнервя човекът.

– Вендор ли?! Това не го ли рекламираха по телешопа? - изсмяло се ченгето.

На Дор му идвало да затръшне вратата пред носа на полицая, но нали тя била разбита.

– Няма ли вече да ми махнете пистолета от челото? - възмутил се Дор.

– Не и докато не разбера какво става тук! Какво става тук?

Нашият се досетил, че от съседния блок са го видели да спи на земята в кухнята и са помислили, че е труп. Той обяснил това на полицая и го поуспокоил. Униформеният попитал:

– Може ли все пак да вляза да поогледам за всеки случай, защото после, ако се разбере, че тук е имало престъпление и аз не съм докладвал, ще ме изритат.

Вендор се съгласил, какво да прави, и полицаят влязъл в дома му. Още с влизането, униформеният замръзнал на място и прошепнал:

– Тоз’ добитък нали не хапе? Това бик ли е?!

– Не, това е кучето ми Шутър. Спокойно, добричък е. Породата му е... оф, сега забравих. Абе, помня, че нямаше рога.

Полицаят бързо се изнизал през входната врата и не казал нито дума повече.

   Вендор отишъл в банята да провери как е вратът му. На зачервеното място му били излезли мехури. Човекът се притеснил и веднага се запътил към болницата. Стигнал там и започнал да чака. За неговия лекар имало опашка, която завивала из коридорите на болницата и стигала до улицата пред сградата, а на едно място дори ставала на възел (там хората се биели). Не е известно колко време е чакал Вендор на тази опашка, но се знае, че се е добрал до личния си лекар. Влязъл в стаята при него. Докторът го поздравил и учтиво попитал:

– При теб какъв е проблемът?

Мислите на Дор: „ Как може да ме пита какъв ми е проблемът, като е очевидно какъв е и много ясно се вижда какво ми е на врата.” Той отговорил:

– Врат.

– Хмм... врат. Дояде ми се. И какво ти е на врата?

Мислите на Дор: „Как може доктор да ме пита какво ми е на врата, като нали съм дошъл тук, за да разбера точно това.”

– Ами, надявах се Вие да ми кажете - казал Дор.

– Брей, интелигентно било това момче - казал си на глас докторът - Хайде да погледна какво те смущава.

Лекарят прегледал Вендор и започнал да гледа сериозно така, както лекарите те поглеждат, когато трябва да ти кажат, че ти остават още няколко часа живот. Тогава се приготвил да му каже сякаш най-лошото:

– Вендоре, познавам те от много години и ми е трудно да ти го кажа, но тии... имаш... - нашият се вцепенил и очаквал притеснено новината.

– Ще започна отначало. Ти имаш... МЕХУРИ.

Вендор се отчаял... но не защото имал мехури (той това си го знаел), а защото има дори лекари, които за нищо не стават, пък какво да говорим за останалите. Точно за това Вендор се отчаял – защото светът няма да изкара още дълго със своя постоянно затъпяващ народ. Изглежда Дор бил достигнал едно сравнително добро ниво на интелигентност, щом започнал да се замисля за такива работи. Той видял, че няма смисъл да седи повече при този странен лекар и си отишъл. Дори не казал там нещо от сорта на „довиждане, докторе”. Когато се прибрал, Вендор се зачудил как да се отърве от тези мехури. Минало му през ума да нагрее една игла и да ги спука с нея, но за него това било твърде брутално, а и не знаел дали е легално. Накрая се примирил с действителността и решил да чака мехурите сами да се махнат, но за жалост нали не издържал да дочака да чуе какво щял да му каже докторът, а имало вероятност, малка, но пак някаква вероятност да му предпише рецепта за мазило против мехури.

   Станало време за лягане. (Легнало време за ставане.) Вендор се стоварил на леглото, застанал по корем, за да не притиска мехурите на врата си и с нетърпение не очаквал следващия ден.


    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me