По-досетливите читатели вече са разбрали, че ще пиша наръчник по оцеляване, тъй като в заглавието е написано „Наръчник по оцеляване”. Оцеляването не е от най-сложните науки и се изучава за 6-8 минути. Не е като да учиш висша математика.

   Ако мислите да се губите сред природата, запасете се с храна за един месец, двадесет и четири литра вода или кола и няколко запалки, които е препоръчително да извършват дейността, за която са предназначени. В случай, че се изгубите някъде си и не сте помислили за тези важни работи, можете с право да се паникьосате, а даже и да се шашнете. Тогава на помощ ви идва една много специална наука, която е наречена Оцеляване. То даже това въобще не е наука, а някакво... нещо.

   Където и да сте се изгубили, най-важното нещо, което трябва да направите, е да се снабдите с храна („храна” може  да означава много неща) и вода (това също може да има много разновидности). При изгубване в гора, планина и т.н. се оглеждайте за разни гъби, билки и всякакви други треви,  листа и клонки. Много хора казват, че е важно да знаете коя гъба (листо) е отровна и коя не, но това според мен е безсмислено. Яжте каквото видите, пък рано или късно ще разберете дали храната, която сте погълнали е отровна. Ако, 24 часа след като сте изяли нещото, се чувствате свежи като господин Витамин, значи храната не е била отровна. Но има и случай да не ви мине номера с яденето на всичко, което ви падне. Ако се чувствате като сгазени от стадо бесни кози със запечен устав(!?!?), трябва да направите няколко важни работи.

Първо – разходете се и наберете хубав букет (желателно е той да бъде от нарциси). Второ – намерете един по-голям прът и изкопайте дупка, някъде на открито. Тя трябва да е дълбока според дълбочина и с размери на вашия брат близнак.

Трето, напишете на една дъска „Гъбата беше отровна!”. (Може и с една или две правописни грешки, но не повече, особено ако е възможно някой да го прочете.) След като направите трите стъпки, можете спокойно да легнете в дупката, да гушнете букета и да забиете дъската над главата си. Не се притеснявайте, че не сте заровени. Дъжд ще завали, па ще срути пръстта около дупката, па ще ви зарови, па всичко ще се урèди. Все пак, на когото му е писано да оцелее, ще попадне на вкусна ядлива гъбка или зеленко безвкусно листо, а на когото му е писано да не оцелее, така ще му се наредят нещата, че накрая да бере нарциси. За това мисля, че не е нужно да сте изучили всяка една гъба.

   Сега да поговоря за водата, когато сте в гора. Ако не виждате вода, повече от ясно е, че няма да пиете вода, но не се отчайвайте. Възможно е някое диво животно да се е изходило някъде около вас. Потърсете това място. Там ще има много мухи. От тези големите. Хванете ги по такъв начин, че да останат живи или поне да не са се разпльокали. След това ги стиснете с палец и показалец. Ще се отдели течност, която ще замести водата, от която се нуждаете. В тази течност има много енергия и протеини. Е, какво... ако искате го правете, аз трябва да го кажа.
   Когато сте в пустиня, шансовете ви да намерите вода са нулеви, даже отиват към минуса. Можете само да се надявате някой да си е изпуснал бутилката с вода точно там, където се намирате. Абе, направо изпълнявайте стъпките, които описах преди малко. Късмет с нарцисите в тази пустиня.

   Да се върнем при начините за набавяне на храна. Не искате да рискувате с гъбите? Тогава трябва да си хванете някакво животно, за да го изядете. За тази цел ще трябва да си направите капан. Измислени са безброй много видове капани. Знам, че има един, който се прави много лесно и е доста надежден, но не знам как точно се изготвя. Ако вие знаете, направете си, а ако не знаете, намерете един по-голям прът. След като сте уловили животното, трябва да запалите огън и да го изпечете, за да не ви се налага после да пишете по дъски, че месото е било заразно. Не правете никакви жалки опити да запалите огън, защото той не се пали толкова лесно като по филмите – „Джон, дай две пръчки да потъркам, защото е хладно, та да се стоплим!”. В този момент всичко зависи от съдбата. Ако е решила да ядете, пред вас ще тресне една гръмотевица и ет’ви огън. А ако е решила да не ядете, ще ви тресне една гръмотевица и ще ви зарови надълбоко в тортá.

   В случай, че късметът ви е провървял и сте се наяли, без да сте се тръшнали, но не сте спали, трябва да си направите шелтър (думата „шелтър”  не означава почти нищо друго, освен „подслон”, „заслон”). Там да изкарате дългата, непрогледна и в същото време тъмна и дълга нощ. Как да си направите подслон? Питайте ме мен и ще ви кажа! Питате ли ме? А!? Да? Еее, намерихте кого да питате. Попаднали сте на точния човек. Подслон се прави много елементарно. Просто взимаш... оф, да сменим темата, че ми притъпя. Не знаете в коя посока да ходите, когато сте се изгубили? Обяснявам – ако сте в планина – ходете надолу, ако сте в пустиня – ходете на заден ход и оставяйте следи с краката си, за да разберете дали се движите в права линия. Ако не се движите криволинейно, имате някакъв шанс да намерите цивилизация. Когато сте на остров – ходете само по брега. Когато сте в тресавище – ходете накъдето искате – няма да ви помогне. А когато сте на сал, е желателно да не ходите, а да гребете.

   Ето и още няколко съвета при оцеляване:

   Когато сте на самотен остров и видите кораб, не започвайте да крещите като гламави, защото може някой да спи на кораба и да го събудите. После не се и надявайте да ви вземат.

   Ако животно се е хванало в капана ви, трябва да го убиете преди да махнете капана, за да не изложите на опасност физическото си състояние.

   Винаги носете бурканче с комари в себе си. Ако ви хванат канибали, отворете бурканчето. Ще започне битка между комари и канибали за това кои да ви вземат за вечеря. През това време избягайте надалеч.

   Когато се готвите да убиете някакво животно, не забравяйте да си направите телефона на тих режим. В противен случай, животното ще се стресне и ще избяга, ако в този момент ви звънне някой фъръ (fr) (friend) (приятел).

   Ако сте се изгубили и нямате обхват на телефона – вземете един въглен (маркер) и нарисувайте с него няколко чертички на телефона. Всяка чертичка трябва да е малко по-голяма от предишната. Почти сигурно е, че така ще получите желания обхват.

   Когато сте се изгубили в пустиня, винаги заривайте с пясък отпадъка, след като се изходите. В пустинята обикновено не знаете накъде отивате (освен ако не сте чели книгата ми преди това) и може да се окаже, че се въртите в кръг. Ако не сте заровили нещото, е възможно да го настъпите. Не ви завиждам после! Сръднята ще е умопомрачителна, защото нещото даже ще се е разтопило от горещината. Ааа... добре... събуйте се... ама после...  ще трябва да ходите бос по горещия пясък, пълен с бодлички от кактуси. Няма да сте за завиждане със сигурност!

   Мисля да привършвам с писането по наръчника. Ако не сте научили поне едно важно нещо за оцеляването, ще ви върна парите за книгата в троен размер. Не, шегувам се!