В мрака се блъскаш
и вдишваш от него с наслада,
изпадаш в нирвана
и вече не бягаш,
а чакаш съдбата с усмивка омайна.
Със жест на досада
прекрачваш през прага-
страхът навестяваш,
кръвта му смразяваш,
сияещ oт радост
и в луд се превръщаш
мечтаеш-
все така неуязвим да останеш,
войната на мрака със твоята радост
винаги да побеждаваш.
И към смъртта с очакване се втурваш,
бягаш,
света на сънищата там откриваш.
Той ще те погълне в бездни чудни.
Светът ще бъде твой
и твоя светлината.