StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Музата, аз и още нещо

            И така, прибрах се в София от командировката, обадих се на джипито и пуснахме пет работни дни в болнични. Да, ама милата ми муза нещо се намръщи и взе, че и тя се разболя. Как не я молих, как ли не я ухажвах и глезих – то не бяха ягоди и шампанско, не бяха баклавички  и боза, дори и рози й купих, а тя се заинати и не поиска да мръдне. А беше ми обещала да се обясняваме заедно в любов на оня мой приятел, за когото крадях от работното си време и от съня си, за да му пращам снимки, картинки, музика…
            Седмицата се изтърколи и трябваше да се връщам на работното си място, а не успях да събера смелост нито по скайпа, нито по телефона да разкрия чувствата си. Бях много ядосана на музата си и се заканих да й извия врата или да я удавя в поредната си сълза. Тя, обаче отново изригна и то не където трябва.
            Бях на оперативка при шефа и музата най ненадейно започна да ме гъделичка първо под лъжичката,  после се завря в очите ми и накрая застана  под езика ми. Директорът ме питаше нещо, а аз римувах сметки с плетки, доклади с някакви клади, отчети с души клети, баланси с резонанси… и оня ме гледаше като цапнат в лицето с мокър парцал. Дори посегна към телефона, набра 112 и повика “Бърза помощ”. Чак тогава милата вдъхновителка ме съжали и ни в клин, ни в ръкав изръси с моя глас:
            - Шефеее!... Обичам те!
            Направо не се познах! Нито път той мене… Прокара няколко пъти погледа си от главата до петите ми, ококори очи, сякаш ще ме погълне с тях и рече:
            - Събуди се, момиче! Та аз мога да ти бъда баща!
            После наля една чаша студена вода от чешмата, подаде ми я и добави:
            - Пий!... Няма да ти се вържа на номера… Хайде, залавяй се сериозно за работа, нищо че днес е първи април…


Рая Вид, 01.04.2014


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2014-04-01
прочитания: 420
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход