uFeel.me
Кучешкия парк
Автор: Карлос,  6 декември 2012 г. в 21:43 ч.
прочити: 331

Просто разхвърляни думи по брега...

Като мисли, дали скоро ще имам куража да задмина това, което съм постигнал досега. Дали някога ще стигна това изящество на върха на малките пръстчета на фея, докосваща с нежните си криле действителността. Трудно ще да е. Въпреки, че на все по - редки моменти се оказва, че е възможно!

Наскоро се чудих как един мой приятел от много години, сигурно той ги помни повечето, та Тонката, беше ми казвал, че има парк, в който ходим от време на време, че му викат „Кучешкия парк”. Известно време след това, разхождайки се през него се сетих за този мой приятел и се зачудих, защо тъй прибързано би го нарекъл „кучешки”. Тъй де, нямаше ги видимите предпоставки да се нарича така, имаше кучета, но не в по голямо количество, отколкото във всеки друг парк. И все пак!

Разхождайки се из алеите, набраздени от не друго ами от следите на множество хаотични дири от колела, забелязах кучешко събиране в единия край на парка... Под това се разбира тълпа хора и глутница пощурели обучени песове. Свих очи в опит да се преборя с вълнуващата се маса, опитвайки се да преценя дали бих имал шанс да премина невредим. Реших, че е петдесет на петдесет. Приближих се с уверената стъпка на немски дог и очаквано не толкова впечатлен от това дог от същата порода, смрази кръвта ми, жизнерадостно засилвайки се право към мен. В такива екстремни моменти винаги се осланям на чувствата си и замръзнах, някъде в себе си усетих инстинкта си за самосъхранение да се пробужда и надава вик.

Той обаче беше специален... Разбирайте инакомислещ, пренебрегвайки напълно камуфлажа ми на дърво, дог-ът смело се издигна и стигайки моят ръст, доволно положи огромни лапи върху светлото ми яке. Онемях. За момент погледите ни се срещнаха и разбрах, че иска да ме поздрави и каже:”Спокойно, човече!”. Направих няколко бързи крачки напред и изненадващо успях да се изплъзна или просто той си намери по – интересна цел.

Едновременно изпитах облекчение и раздразнение. Какво го накара да спре да ми обръща внимание толкова лесно и бързо? Мислейки за това противоречие, забелязах, че от две крачки дясната ми обувка бе по – тежка и неудобна от лявата. Сякаш отдясно постоянно имаше малка, напориста бабунка. Усещането от осъзнаването на истината ме накара да се закова на място.  Отново причината бе кучешка...

В този момент разбрах защо наричат този парк „Кучешкия”. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me