StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Крив език и два средни пръста

             Ех, език, език! С теб човек се ражда и с теб умира, любов правиш и гроб копаеш! Понякога поклон ти сторвам, понякога те проклинам... Веднъж до небеса ме издигаш, а друг път в земя ме забиваш... С теб съм и бог, и цар, и просяк жалък, и умник, и глупак... Но защо за всички други си различен, многословен и себичен? Та нали земята е една и само едно слънце я огрява! Защо и ти на други богове се кланяш? 
             Ето, сега си говоря уж нормално, но се оказа, че моят език е крив и думите ми все се мятат между зъбите, аз ги дъфча, ли дъфча, а после ги плюя и те излизат едни такива завъртени, усукани, завързани, та дори и значението им друго вече става. Дали е от времето, от пустото му ЕГЕНЕ, навик от минали животи или маймунският ми ген е виновен, ама става все по лошо с годините. Обърках се кое е правилно и кое не е, кой е грамотен и кой си е взел тапия по втория начин, че всички хора се правим на велики, знаещи и можещи. Ошашавих се и от рояците компютърни думи и улични жаргони, които плъзнаха по теб, език мой – уж модерен и съвременен да те правят, а сякаш навлизаш в чужди земи и мътни води газиш...
             О, не заеквам въобще, а и тоя, дето е в устата ми уж го владея добре, но пущината има едни такива трудни особености в граматиката ни – спрягане ли беше, впрягане ли, потъмняване или оцветяване, па и род, числа и времена в него... Май съм забравила всичко, нищо че като дете знаех правила за писане и говор... Ааа, другите езици не ги харесвам! Не ме и карайте! Не са сочни и цветущи като моя. Там устата ми съвсем се изкривява, нищо че навлязохме вече дълбоко в Европа и в НАТО, какво ми остана, освен една майна да тегля или да свия рамене, друго не мога. Бих показала среден пръст и то не един, а два, но тях ги използвам за друго... Не е това, което си мислите. Не е! Ще се опитам простичко да обясня, та дано ме чуят приятели и неприятели.
             Нали разбрахте вече, че не мога добре да говоря? Е, реших да пиша всичко, за което мисля и се сетя, но не ми стигна времето да уча и машинопис, та криво ляво първо с единия пръст, а после с двата започнах да чукам буквите. Те нали са от женски род, започнаха да се наместват пред погледа ми и да се нагаждат на пръстите ми. Е, разбира се, че за средните става дума, нали са по-дълги... Аз чукам, те охкат, подреждат се в редичка и като се вгледам там, пак не е така както беше едно време. Май не става с бързане и чукането трябва да е по-леко, по-нежно, та да има след това удоволствие от него, че то иначе пустите му букви бягат и си разместват местата. Тази, която трябва да е отпред, застанала отзад и обратно, онази отзад се наместила отпред и ми се хили като... /Нали се сещате като каква жена, сякаш й е кеф да го прави това надупване/…
            А езикът ни толкова свеж и с една дума като “таковам” мога такива да ги спретна и заместя, та свят да ми се завие не само на мен, но и на тия, дето се припознават на великани между редовете или искат да се правят на герои навсякъде… Ето, сега пак съм се зачудила кой е по-крив: езикът в устата ми, книжовният ни език или средните ми пръсти?... Шантава работа! Дали пък всички не са виновни? И какво? Да спра да говоря или да спра да пиша?  Тая няма да стене! Докато имам език, ще го въртя и ще го плезя, а средните си пръсти ще показвам не само на буквите, а и на  всички нередности…
            Да, ама криви ми излязоха сметките. Отнякъде се надигна друг език – бил прав, остър и се заби в моя като ръждясал пирон и му лепна етикет “Плагиат!”.  Потече кръв, а после и сълзи от болката, която така дълбоко ме рани. Не стига това, ами и ризата ми взе, че я разкъса и тогава блесна цялата ми голота... Ами сега? Да плюя ли? Едва ли с това ще измия помията, която се изля!.. А ако преглътна червената струя, няма ли да удавя душата си в нея? И ще ли ми даде някой друга риза, ако има две?...
            Ех, език език!... Един такъв – крив, понякога остър, друг път тъп и непослушен! Пък и къде се намести между тия два средни пръста, та се превърна в цирк или в градина необрана и за смях стана на мало и голямо из цялата държава...
            Боже, опази го чист,  накарай го поне да бъде някак си правдив! Защото така е насъбрал чуждата мръсотия, че с двата средни пръста хубаво ще я остърже, въже от нея да изплете и с него оня ще изтръгне!...
            Защо ли отмъщението запари в гърлата ни и поиска езика на другия да млъкне завинаги? Нима моят, кривият ще се изправи или средният ще си свърши както трябва работата? А може би острият ще изглади гънките в душата ни?... Кой знае!...
            Всъщност, защо ли към теб се обръщам, Господи? За няколко сребърника те продадохме, а аз коя съм и какво съм дала на света, та да искам освен кръста ми, друг да ми носи думите и да ми свива пръстите?...
            Ех, език език!...

 
Рая Вид, 22/24.05.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2014-05-24
прочитания: 369
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход