StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,006
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,389
   Точки: 2,656,915
   Съобщения: 156,934
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Гроб съм!

           Казвала ли съм ви, че кака Сийка ми е комшийка? Не съм? О, сигурно съм пропуснала от бързане, но си е самата истина. Тя живее ей там на третия етаж в съседния блок и дори терасите ни са една срещу друга, та се виждаме всеки ден и като си кимнем с глава, се разбираме да се срещнем след петнадесет минути в кварталното кафене, дето е в градинката до нас. Кака Сийка ми се пада нещо рода. Май сме някакви далечни трети или четвърти братовчедки по майчина или по бащина линия още не знам, че се обърках нещо, щото нейната леля от втория брак на сестрата на чичо й, се оказа майка на третата жена на татко, а първият мъж на мама бил свако на нейната втора братовчедка, която била омъжена за брата на вуйната на дядовия зет, който пък от своя страна се оженил за бабата на дъщерята на стринка ми, дето... Уф! Стана нещо като в латино сериал, ама няма значение вече кой какъв е, щото ние с кака Сийка се разбираме идеално. И двете вече сме пенсионерки, но тя знае всичко в квартала и все още не мога да разбера как и откъде го чува или научава, но всеки път като се видим започва така:
           - Гинче, аз да ти кажа нещо, но ти да не вземеш да се изпуснеш някъде?
           - Няма, няма - отвръщам аз - Гроб съм, ей на - честен кръст!
          Тя ме поглежда право в очите, усмихва се и продължава:
         - Та, да знаеш, мила, Мичето от горния етаж, хванала мъжа си с оная, разведената от долния етаж и станала една разправия, не ти е работа... Той си взел багажа и отишъл на хотел, ама като имат хората пари, правят каквото си искат... А чула ли си за оная вдовичката от петия етаж на другия блок? Ходела насам-натам с някакъв поет и хората ги виждали да се целуват по пейките. Той често прескачал до тях с цветя в ръцете, пък тя му правела баници и пиели кафе... Глупачка! Като влюбена патка го зяпнала... Пишел й стихове и въобще не й пукало или още не е разбрала, че има жена, две деца и внуци... Ей, казвам ти, тоя народ се изврати! Ето и дъщерята на оная дебелата от седмия етаж на вашия вход... Не си ли разбрала? Ами тя заченала извънматочно ли, извънтаточно ли, мъжът й я пребил от бой... и едва са я спасили в болницата...
          Та, така си бъбрим ние всеки ден с кака Сийка и аз всеки път й обещавам:
          - Гроб съм! От мене нищо няма да излезе, познаваш ме...
         Да, ама един ден като тръгнах за магазина, ме срещна оня слабият мъж, не го знам от кой блок е точно, ама гащите му се веят като знаме при вятър. Аз го поздравявам, а той ми вика:
         - Чакай, чакай! Искам да те питам нещо... Ти кога се разведе?... Вярно ли е, че синът ти се хванал да играе хазарт и си ипотекирала апартамента, за да му платиш дълговете? Чух още, че дъщеря ти родила детето си като мома, брат ти бил пияница, а внучето не ти го давали, че си била много лоша свекъра...
         - Що не си гледаш работата? - прекъснах го аз, стиснах зъби и продължих по пътя си, но в главата ми се заблъскаха десетина въпроса, че тия неща само кака Сийка ги знаеше. Бях й споделила нещо един ден когато ми беше много тежко на душата и сълзите ми не спираха, а тя ми обеща да бъде като гроб и нищо да не разправя никому... "Боже, боже! Какви хора има само!" - рекох си на ум - "Живеят от чуждото нещастие, сякаш с това се хранят!"
         После ми стана криво и подминах магазина. Вървях безцелно из улиците, а очите ми се премрежваха. Откъде дойде това сега? Никога не съм се разделяла с мъжа си... Просто замина на село да стегне малко къщата, като почина майка му, та да отидем там на чист въздух през лятото... Апартаментът няма как да ипотекирам, щото живея под наем... Дъщеря нямам, а синът ми държи казино и ще не е женен... Ама що да се оправдавам? Нито съм откраднала, нито съм убила някого. Моите родители ме бяха възпитали така, ако някой сподели нещо с мен, значи ми има доверие и аз трябва да пазя тайната му като нещо свято, а не да разправям, пък и да си измислям отгоре на това. Другите изглежда не бяха като мен и правеха капитал от всичко... Ядосах се много. Все пак и аз бях човек и защо да бъда различна? Писна ми вече да се натоварвам с чуждите неща и да ме боли заради нечии съдби. Сега кака Сийка ще види откъде изгрява слънцето, след като е яла кокоши крак и само разнася клюки. Та аз знам толкова много неща за нея и вече не искам да съм като гроб за тях. Е, сега ще научите всичко от мен: Тя е с две деца и са я изоставили на произвола - дори и пари не й пращат. Синът й е в Париж и живее с французойка, по-голяма от него с десет години и тя го издържа. Дъщеря й не може да има деца и прави няколко опита инвитро, но нищо не станало и мъжът й я напуснал заради това. После на морето се хванала с някакъв американец и избягала с него, а той се оказа сводник... О, има и още, но времето няма да ми стигне, пък и това не е моя работа, нали? Аз само така си говоря... И да знаете, все още съм гроб!

Рая Вид, 30.04.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2014-04-30
прочитания: 335
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход