Пътувам си днеска с автобуса към училище, без билетче съм, картата ми изтекла. И видиш ли, ей така от нищото, се появи контролчето. Проверява другите, аз се вайкам, продължава да проверява, аз продължавам да се вайкам. И тоя идва при мене и ме гледа. Викам му:
- Ня’ам нищо, картата ми е изтекла.
- Еми като ти е изтекла… шофьорът продава билети - подсети ме той.
- Ее, ама не мога да я заредя, ‘щото си чакам бележника - отвърнах му аз. Той ме погледна неразбиращо и си ме подмина. Победих в спора. Ми да, убедих го, че не е прав... да ми иска билет… като нямам карта.
Извод: Животът е лек като говориш безсмислици. Тогава на хората няма да им се занимава с тебе, а ти ще си свиркаш на куче.