StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,713
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,655
   Точки: 2,653,867
   Съобщения: 155,665
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Аз и музата

          Често ме пращаха в командировка от службата и когато беше в някое затънтено място, се шегувахме с колегите, че се намираме накрая на географията…
            Този път бях сама. Вършех си работата както трябва, но музата ми взе, че избухна по никое време и мира не ми даваше, та стана една: Говоря с тамошните началници, а думите ми все в рима излизат. Ония ме гледат с отворени очи и де ли си викат, че са им пратили на проверка някаква си там откачалка. Шъткам на ум на музата и тя уж млъква за момент, а после като почна да ги реди врели - некипели, не ви е работа. Дори се качи на масата в заседателната зала и като почна да ръкомаха и да се възнася, да рецитира за пролетта, за цветята, за птичките, за любовта и за какво ли не още, а аз потъвам в земята от срам… Хванах се за главата, извиних се от името на двете и се прибрах в стаята си на малкото невзрачно хотелче…
            Стихчето ми беше готово. Нямах търпение. Пуснах лаптопа и го написах там в един файл. Проверих го няколко пъти, а музата само ми подсказваше къде да засиля с метафора, къде да махна излишните неща, какво да добавя още… Уф! Не миряса, докато не ми взе ума съвсем. После доволно потри ръце и заспа…
            Аз обаче имах работа. Исках да се похваля на най-добрия си приятел и пуснах  скайпа. Миличкият, къде ли се е запилял? Беше обещал да ме чака същата вечер, но явно е забравил. Нищо! Копирах стихчето и му го пратих. После се размечтах… Очаквах реакцията му, похвалите му, а като се върна ме чакаха и целувките му. Бях влюбена в него, но той още не го знаеше. Вече не издържах и бях решила да му призная чувствата си. Имах няколко клипа на лаптопа си с любовна поезия и нежна музика. Копирах линковете им и му ги изпратих. Сърцето ми се разтупка и дори не изчаках да се върна в столицата, а написах с големи букви:”Обичам те!” Прикачих и една картинка със сърчице и червена роза. После зачаках, но човекът не светеше зелено, нито се появи и след час…  

            Екранът започна да премига, музата ми се събуди, изсмя се и ми рече: “Глупачка! Погледни къде си! Та тук няма мрежа! А и телефонът ти е двупотопен… И как пусна въобще тоя скайп накрая на географията?...
            Решено – утре ще се извиня, че съм болна, ще си взема чукалата и се прибирам. С музата ще изненадаме оня приятел на всяка цена и то на живо!

 

Рая Вид, 31.03.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Хумористична
публикувана на: 2014-03-31
прочитания: 326
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход