\"Бах си!\" - викам си. Не, че си вярвам, а ей тъй, за кураж. Защото кой е Бах, кой съм аз - Еди Никой Си...
Та викам си тъй и беснея. Останах без нея - без последната си кутия цигари...
Снощи съм оставил прозореца на компа си отворен. Някой тайно се промъкнал и ми откраднал цигарите! До компа имах кутийка с пет лева /на стотинки/, които си бях спестил от миналата година. И тях ги нямаше!...
Направо ме хванаха бесовете на Достоевски...
Опитах се да се успокоя. Облегнах се, затворих очи като Еркюл Поаро и започнах да мисля с \"малките сиви клетки\"...
ВИРТУАЛЕН или РЕАЛЕН е крадецът?...
Ако бях Радичков, щях да предположа, че е някой тенец, таласъм... Да, ама не съм...
Ако бях Едгар По, бих си обяснил необичайното промъкване през прозореца като дело на маймуна...
Реших да мисля по-прагматично...
Дали не ще да е била някоя закоравяла пушачка от сайта Блог.бг?... Ами можеше да се обади, да поиска. Не съм чак толкова стиснат...
Някой пир-ятел от Фейса?... Не, тогава щеше да ми грабне и бутилката с ракия...
Ха, а може пък да е някой от Наглите? Или някой от тия, дето уж се борят срещу Наглите?...
Варианти, варианти... У нас има толкова крадци, мошеници, мафиоти, идиоти, хакери!... Грабят тайно, без да се усетиш - ежедневно, ежеминутно... Един нагъл депутат, например /не, че го давам за пример/, се похвали, че работел, докато другите спят... Да бе, сигурно работи денонощно?!...
А вие как мислите, драги ми читатели - кой може да ми е откраднал цигарите и петте лева /\"бели пари за черни дни\"/?...
Марин Тачков
24-25 юни 2011 г.