uFeel.me
ПИСМО ОТ ЕДНА, БИВША СОФИЙСКА, ПОНАСТОЯЩЕМ ПРОВИНЦИАЛНА БЛАТНА ПАТИЦА ДО СВОЯ ПРИЯТЕЛКА, ОВРЕМЕ КАЦНАЛА В ЧУЖДЕСТРАННО
Автор: tonia_borisova,  7 август 2011 г. в 03:33 ч.
прочити: 497

Мила ми любезна, Приятелко,  откакто моят Паток е на небето, вечна му памет, а патетата се разлетяха , Негово Величество Животът ме въдвори в едно блато, дето си заслужава последната буква от азбуката  - Ямболското!  А какви ги вършат там, в Софийското, ония - засуканите патици, вече хич не знам. Не вярвам нравите им да са се променили. Сигурно въртят опашки след всеки млад паток и си мислят, че са неотразими! А гнездата им - остават празни. Тяхна си работа! Всеки я кара, както може и разбира, както му превира и изнася... Да ти кажа - нека се оправят както си знаят и искат... Моята свърши! Каквото трябваше  - направих.  Постарах се - всеотдайна, неуморна, все загрижена и безсънно-бдяща - майка и съпруга; мисля, че бях за пример! Поне така ме хвалеха отляво и отдясно... Е, и аз съм имала мигове, когато ми е писвало да съм цял оркестър, когато и да подсвиркам не умея, ами дип че бързо ми минава и не си шетам на гнева! А и помня съветите на мъдрата си баба - да бъда търпелива и с търпение да побеждавам себе си, времето и мъчнотиите в него. Пък и нали нямаше на кого да оставя всичките тия мои си грижи, защо да крякам и се излагам: стисках си човката, напъвах крилете и...работата ставаше. То, ще знаеш - око се плаши, ама крилете - не.
          Питаш, Приятелко за новото блато - съвсем тресавище ти казвам! Тук нищо не се поклаща - ни тръстики, ни върбалаци - нищо! Само воня на умрели надежди и тъмнина от отчаяние! Поне за сега вода има, комари, мухи, та и жаби...Голямо квакане пада нощем! През Тунджа отвъд, има една недоизсечена гора - Ормана й викат. В нея останали - кой знае как, няколко славейчета. Напъват се с любовни песни да разведрят обстановката, ама май няма кой да ги слуша. Че какво й туй нещо Любов? Яде ли се? Пие ли се? Не? За душата ли било? Балсам ли? Я стига глупости  - Любов! Тук таквиз префърцунени не ги обичат, ще знаеш! Направо на секс налитат: и  младо и старо. То - младото й на изчезване, а старото - по тая част, сексът де, си е гола вода: кара я на спомени, ама и спомените им едни - склеротични проблясъци! Една съседка се оплака - мен тая тема хич не ме вълнува! Беше каквото беше! Имах всичко, сега - само спомени, ама живи, ярки, истински! Затуй и ме боли! Ама - така ще е.
     Инак из тресавището, тук - там се провижда по някой щъркел, ама дали е за постоянно или само на инспекция - и това няма кой да каже.
Чакаме да придойде Тунджата, да поотнесе къмто Бялото море малко от тукашните калища, та белким се излъже някоя зеленинка да вдигне стръкче към слънцето.
А пък то, Слънцето де, май не си поплюва, ами яко си пече, та...ако вземе да ни изпие водата!  Ще я втасаме - ептен!
За летене и ято питаш - толкова години ме е нямало тук, че не намирам позната птица да си спомни за мен. Сама си седя: мушна глава под крилото и нощем, като се занижат едни спомени! Мигам, мигам - сълзи не излизат, само огън гори вътре!

То какво ли и да гледам - много кал, много нещо, любезна! Всеки срещу всеки се наежил, плющят из тинята,  хвърлят си кал в лицата, плескат се взаимно... срамна работа! Не че в Софийското  блато беше различно, ами нали е по-голямо, та не се виждат там тия грозни картини на педя и на крачка. Хеле пък сега, нали наесен избори за Блатен Съвет ще се правят....думи нямам, Приятелко, какво надкрякване и скубане на перушина пада! Някои толкова са се надули  и озлобили, встрастени в мечтите си - блатни шефове да стават, че не се спират пред нищо! Навили са си на ината и да има един начин - перо по перо ще оскубят противниците. Що не се поогледат поне веднъж в някой гьол - толкова си приличат, че тия ли са - ония ли са: все тая! Ама и нас си ни бива: хем ги знаем колко струват, хем са ни омръзнали, хем продължаваме да ги избираме и с тях да тъпчем на едно място! Омесваме хубавичко калта - гъста и мазна да стане, та като се излъже да стъпи някой новичък, да го глътне тресавището аламинут - време да не му остане да крекне! Сакън - може да каже някоя истина!

И за какво е всичкото това напъване, тази патардия: кой да води ятото? То не остана и ято! Разлетяха се децата на вси страни и назад не поглеждат. Старите изпоизмряха, и ние сме за натам - кажи-речи. Струва ми се, от битки в тръстиката, кандидат-водителите нямат време да разучат маршрутите на небесния ни път към спасението. А ония, с гърмящите пръчки - ловджиите де, изобщо не правят разлика кой е по-по-най и на кого му е по-мазна трътката!  Бум-тряс! И - ТИШИНА!  Това ни чака и май си я заслужаваме! Може пък и по план да ни водят толкова години все покрай гюметата на чуждоземни и нашенски авджии, подочуват се такива шушукания. Като ни изтребят - блатото с нови стопани ще осъмне един ден. Е тогава децата пък изобщо няма да прелетят насам.

Такива ти ми работи, Приятелко!
Е, хайде, свършвам писмото, че перото се разчекна! Сърдечни поздрави от мен - една бивша щастлива Софийска Блатна патица, понастоящем - Провинциална Тресавищна; самотна идиалистка с голямо домочадие и запазени спомени...Патеса-поетеса!  Изчезващ вид, отдето и да я погледнеш!

07.08.2011г., Ямболското блато
Из хумористичната книга \"Чешити\"


    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me