StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,924
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,224
   Точки: 2,660,809
   Съобщения: 155,118
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Владетелят си знае работата - продължение

            Кой знае защо капитанът на кораб "Земя-Марс" се оказа българин и носеше странното име Ганчо Ганев. Другите членове на екипажа в началото на полета не го възприемаха по простата причина, че бяха чели много странни факти от историята за родината на този човек. По-точно не бяха факти, а анекдоти, но те така бяха се сраснали с времето, че ги възприемаха като истина. Бай Ганьо беше национален герой с просташко държание в обществото и всички гафове и неудачи ги свързваха все с него. Капитанът обаче се оказа добър и възпитан човек и имаше високо положение във Въздушните сили на света. Дори беше капитан от най-висок международен и междузвезден ранг. Въпреки младостта си, имаше зад гърба си опит с изтребители, космически совалки, ракети и кораби. С годините се доказа с опита и уменията си в различни области и ситуации. За този полет ръководството на Международната асоциация за междузвездни полети му гласува доверие и той сега се чудеше какво обяснеение да даде. Не разбираше защо корабът се завъртя и се насочи обратно. Нали всичко уж беше наред и в изправност!... Отново провери уредите. Беше ужасно изморен и затова зададе координатите на автопилота. Искаше да си почине до кацането на Земята и да събере мислите в главата си. После се облегна назад, затвори очи, отпусна се и заспа...
            Когато се събуди, другите все още спяха. Нещо го смути в кацането. Беше правил приземяването хиляди пъти, но сега първо корабът се разтресе, после сякаш потъна някъде и след това леко се издигна. Надникна през люка и онемя. Наоколо беше тъмно, но от светлините на превозното средство видя непознато място, а пистата стара, потънала в прах, сякаш неизползвана с много години. Къде бяха попаднали? Не искаше да буди и тревожи останалите, запази самообладание и провери координатите. Подскочи чак от изненада и не вярваше на очите си. Бяха кацнали на спътника Луна. Нядоумяваше как и защо? Изморен ли беше, остаряваше ли вече или някой нарочно ги беше отклонил от пътя? Въпросите се забиваха в съзнанието му, но любопитството му беше по-силно и той надяна скафандъра. Написа на монитора на контролния компютър: „На луната сме. Не излизайте! Скоро ще се върна.”
            Беше идвал отдавна на спътника, но от другата, светлата страна. Тук правеха първите си учения и практически занятия като начинаещи пилоти. Никой никога не ги допусна до обратната, тъмна страна на луната. Просто им казваха, че там е студено и опасно за живота им и няма нищо интересно. Не,че имаше някъде, но все пак! Капитан Ганев винаги се чудеше какво се криеше от всички. Беше слушал легенди за първите американски космонавти, че видели нещо, но се пазело в тайна, за да не създава паника. Не му беше ясно и защо руснаците с тази напреднала техника, се бяха отказали да кацат въобще на това място... Сега имаше възможност да разбере всичко и да смае света...
            Когато се отдалечи достатъчно от караба, включи мощното фенерче на главата си. Светлината беше достатъчно силна и той се огледа. Имаше няколко писти, космическа контролна кула и... остатъци от три стари летящи чинии. Сякаш някой набързо беше зарязал всичко и напуснал завинаги. Какво се беше случило? Какво страшилище беше уплащило толкова извънземните, които по неизвестни причини са наблюдавали Земята? Защо никой никога не споменаваше за обратната страна на луната?...
            Капитан Ганев влезе в контролната кула. Всичко беше покрито с прах. Светлината на фенерчето зашари окоро уредите, които отдавна бяха спрели да функционират. Изведнъж погледът му се спря на някаква консервна кутия. Взе я, избърса я внимателно и едва не подскочи от изненада.Очакваше всичко друго, но не и това. На нея пишеше ясно: „ Бял боб... Произведено в България”. Само годината не се четеше. Кога е било това? Неговата страна отдавана се използваше за курорт на богаташи от цял свят и производтсво нямаше с векове. Всъщност и чистите българите бяха една шепа – има няма хиляда души вече. Народите се смесиха и никому не правеше впечатление кой какъв е. Важното беше къде си роден, но не какъв ти е произхода...
            Капитанът въздъхна. Огледа се пак и погледът му попадна на няколко чекмеджета. Първото и второто бяха празни, но в третото откри книга с кожена подвързия. Отвори я и се зачета. На първата страница видя голям надпис: „Дневник”, а отдолу с по-ситни букви:” Ръководител полети – Бай Ганьо. Членове на екипа: Ян Бибиян и Дяволчето Фют”... Ганев премига няколко пъти и се чудеше дали сънува. После съвсем се обърка като започна да чете от съдържанието. На няколко езика пишеше: „Ние сме най-древната цивилизация на света. Преди нас не е имало нищо. Създали сме първите компютри, първите спътници, първите междузвезни кораби... Открили сме... Лошото стана, когато осъзнахме, че съзнанието ни не е достатъчно на ниво и започнахме да си правим номера. Забивахме си нож в гърба, всеки дърпаше конците към себе си и ламтеше за повече. Всеки искаше да командва и да раздава правосъдие, без да проучва фактите и причините. Унищожавахме себе си и всичко, което бяхме постигнали... Ние тримата успяхме да избягаме и да се скрием.Тук, на обратната страна на луната построихме първите писти за излитане към Марс и Венера... Правехме проучвания, разхождахме се с летящи чинии и наблюдавахме всичко, което ставаше на нашата планета... Колкото можехме помагахме, но накрая вдигнахме ръце. Човечеството не беше дораснало да опознава други светове. Омразата, злобата, завистта бяха по-силни от съзнанието... Тук идваха след години много експедиции, но всички кой знае защо се плашеха като ни видеха... Решихме да се махнем и да заминем някъде далече, далече в друга галактика, където животът може би ще бъде по-хубав и от песен... Построихме си кораб и поехме към планетата ПОД, която според нашите предци и легенди, беше основата на света"...
            Капитан Ганев затвори дневника и се усмихна. Направи няколко снимки на всичко и се прибра на кораба. Останалите пътниците все още спяха... Той зададе координатите на Земята и пое управлението. Погледна през люка и хвърли последен поглед. Отново се усмихна. На контролната кула все още се вееше българският флаг в три цвята – бяло, зелено и червено...

            В същото време ГОС, изпълняващ отговорната длъжност Владетел света, потри доволно ръце и каза:
            - Успях отново! Сега вече ще се разбере всичко за всички. Важното е този капитан Ганев да предаде ценния документ, където трябва в подходящия момент и на подходящия човек. Ако се наложи, отново ще се намеся...




Рая Вид, 08.12.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2013-12-08
прочитания: 245
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход