StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,109
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,781
   Точки: 2,632,689
   Съобщения: 135,645
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Скокът (1)

Живеем в свят, който може да ви се стори много странен. Не мога да кажа коя година е тук, времето е отдавна забравена, никому ненужна отживелица. Преди векове разбрахме, че границите на времето и пространството сме си ги поставили самите ние, затова ги разрушихме. Безсмислено е да претендираш за знания, които са в най-добрият случай относителни и също толкова полезни. Трябва да се мисли абстрактно и практично.

По този начин постигнахме свободата да левитираме, когато си поискаме и това не ни струва нищо, защото ние нямаме пари. Свободата да летиш не е нещо невъзможно – напротив това е естествено умение, което ние, народът на Липис възприемаме за нормално, по – късно с Неговото идване разбрахме, че не за всички е така. Може и да не повярвате, но при нас няма лъжа, следователно никога не се налага да лъжем. Няма смисъл от нещо, което носи единствено вреда на хората около нас. Всички живеем заедно на тази планета, глупаво е да вредиш на тези, които може да са твои най – предани съюзници утре, нали? Това може да ви се стори риторичен въпрос. Нищо, ще стигнем и дотам.

Навиците не съществуват тук, тъй като са налице неограничени възможности за разнообразяване на живота. Никой не пуши, никой не пие, никой няма нужда да взима наркотици (за тези термини ни разказа той). Състоянията, които те предизвикват можем да постигнем съвсем сами, в крайна сметка те са вътре в нас. Не се намират някъде неопределено и изведнъж с това или онова да се получи така, че да си в желаното състояние на духа.

 Природата не е застрашена от заводи, животните не са на изчезване, поради простата причина, че целият свят е възприел вярването на индианците, че животните са наши братя. Не сме ли тук заедно? Не си ли взаимодействаме постоянно? Не е ли вярно, че много от вашите народи са вярвали, че душите на умрелите понякога се заселват в животни?

Вече е време да ви се представя - името ми е Нопо, то на нашият език означава „Цветен свят”. Всичко започна в един прекрасен пролетен ден, когато дърветата разлистваха новите си корони, сякаш искат да премерят, чия е по - хубава, а току - що завърналите се птици с удоволствие озвучаваха това спортсменско състезание. С приятелите от моята част на гората си играехме безгрижно, близо до поляната на семейство Касе. Играта представляваше надпревара по издръжливост - който успееше най - дълго да се задържи във въздуха печелеше правото един лунен цикъл да е начело на тайфата.

-  Ей, Нопо, толкова си грозен, че и жаба няма да те вземе! Защо изобщо се опитваш, по - добре се откажи веднага!  – ми изкрещя Коло Вейката. Прякора му излезе, когато на едно подобно състезание, силен вятър го издуха в короната на отдалечено дърво. Говореше ми така, за да ме разсее и да падна. Вниманието е ключово при левитирането, а продължителността зависи от личната сила на човек и силата на концентрацията му

 -  Смали се от яд, Коло. Знам, че ще бъда Лидер тази луна! – не без хъс му отвърнах. Освен почетната титла, имах и друго основание да победя – долу сред всички ме гледаше Лира Бързоногата, най – красивото момиче в гората. Tова не беше тайна за приятелите ми, които използваха всеки удобен случай да се пошегуват с мен. Провалът несъмнено щеше да ме научи на най – важният урок в живота, но победата е по – сладка и от знанието, което рано или късно щях да получа.

    Усещах как вече идва краят на силите ми, когато силен полъх на вятър премина внезапно през цялата гора. Тъкмо подобрих постижението на Вейката и поляната се изпълни с възрастни и старейшини от всички краища. Разтревожени родители викаха децата си, а баща ми ядосано ми извика да слизам оттам, защото може да ме види. Тревогата в очите на майка ми и новият за мен вид на баща ми, веднага нарушиха концентрацията ми и досущ изпуснато коте се строполих в краката му, никога не го бях виждал такъв...

-  Как си, момчето ми? – попита майка ми, с особен блясък в очите. – Има ли ти нещо?

-  Мамо! Вече не съм малък, мога да се грижа за себе си. Пък и от какво да се страхувам в тази гора?

-  Може би нашата гора вече не е безопасно място, синко! – отговори баща ми, важен член на съвета. Думите му предизвикаха у мен смесеното чувство на любопитство и непознат досега гъдел някъде в гърлото.

-  Какво се е случило, татко?

-  Само тревожиш детето, Вайвал! – нахока го мама.

-  Може би с основание, защото той наистина много порасна и ти незаслужено продължаваш да се отнасяш с него, сякаш е...

-  Вайвал! Спешно се свиква Съвета долу при бърлогата на Мечката! – с тези думи главният ни вожд, Хирол Славния, съобщи решението на останалите. Непреодолимо поисках да разбера какво е разтревожило до такава степен майка ми и притеснило старейшините.

Родителите ни отведоха до бърлогите в които живеем откакто първите листенца на гората се отворили, за да посрещнат топлите лъчи на зората. По пътя смигнах на Дъмпъл, който изненадан от държанието на възрастните първоначално не разбра, но после видях как на пълното му лице просветна значението на тайният ни знак, сякаш слънцето огравя след внезапна лятна буря. Точно преди да стигнем прагът на бърлогата, майка ми рязко отсече към мен:

- Нопо, обещай ми да стоиш вкъщи и засега да не се виждаш с другите деца! - като тонът й бе красноречив и подразни още повече нестихващото ми любопитство.

- Разбира се, мамо! Няма да мърдам никъде, но кажи ми какво се е случило?

- Нещо непознато по нашите краища се е появило тази луна на...

Баща ми в бързането тръшна вратата, което прекъсна изречението по средата.

- Хайде отивай горе! – набързо ме изпроводиха към горния етаж, където са покоите на господин Нопо...

Какво ли толкова е разтревожило големите, мислех си без да подозирам каква важна роля ми е отредила съдбата, сигурно някоя мечка отново се държи не според Закона, или може би някоя река е придошла? И така унесен в мисли за сполетялата ни беда се измина времето и настана часът за тайната ни среща. Опитвайки се възможно най – безшумно да се измъкна, се проврях през малкият прозорец на стаята и подскочих към близкия клон. Притичвайки през шарената сянка на нощните горски поляни, стигнах до Тъмния извор, където вече ме чакаха Дъмпъл, с очевидно виновен вид, Лира и Коло.

- Дъмпъл, мислех, че срещата важи само за нас!

- Да, Нопо, така беше...

- Сега имаш среща и с нас! – рязко го прекъсна Лира, която стоеше дори по – висока и красива отпреди, доволна от ефекта, който постигна. – Тайната ти среща включва и нас нали? – запита ме тя с блясък в очите, а Коло измърмори нещо недоволно.

- Разбира се, но стига приказки – нека отиваме към бърлогата на Мечката, там е събирането на големците.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2018-04-04
прочитания: 65
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход