StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,022
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,427
   Точки: 2,657,062
   Съобщения: 156,017
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Просто там

Бързо усилващият се звук на сирени чупеше тишината. След секунди всичко наоколо вибрираше. Край Боби профуча линейка. Загледан в отминаващият автомобил, пропусна пряката. Отиваше на някакъв адрес в центъра, дори не си спомняше къде точно се намира.

Обаждането беше странно, едва ли би му обърнал внимание, ако не беше това нелепо съвпадение. Точно гледаше към часовника, стрелките се сливаха в дванадесет, когато звънна телефона. Имаше усет за тези неща, беше добър. Самият той нямаше никаква представа как се случва. Дори понякога сам се смяташе за измамник, но успяваше . Прогонваше злото от домовете на клиентите си и то никога повече не се връщаше.

 Носеше голяма кожена торба със всякакви щуротии. Чесън, сребърни куршуми, дървени кръстове, бяха най-малкото, което можеше да се намери вътре.

Стигна до голяма, олющена, зелена къща от началото на века, не виждала ремонт от години. Дворчето беше тясно с къса пътека до входа. Изкачи бързо трите стъпала и натисна звънеца. Разнесе се приглушен звън. Никой не отваряше. Почака и отново натисна звънеца. Най - после чу шум от тътрещи се крака. Вратата се отвори и на прага застана странно, изпито от годините, старче. Острите малки очички го гледаха с любопитство.

Влизай! – подкани го нетърпеливо и бързо се шмугна навътре.

Коридорът беше мрачен, миризмата на изминалото време го зашемети. Светлината сякаш бавно се процеждаше от стените Вървеше след стареца. Влязоха в  голяма, просторна стая, малко по светла от коридора. В нея нямаше нищо, абсолютно нищо. В средата стоеше или беше просто там, най - странното нещо, което беше виждал. Или не беше виждал. То беше там и не беше, постоянно избледняваше, а после ставаше по- ярко, ако мракът можеше да се нарече ярък. С размити очертания, променяше формата си, почти изчезваше и отново беше тук. След  минути способността му да говори се завърна.

-         Откога, откога е това? – Боби едва чуваше гласа си.

-         От както се помня. В началото стаята беше заключена, но някъде към десет годишен намерих ключа и една нощ влязох тайно. – тихо говореше старчето.

-         Е, защо чак сега ме потърси, мене или някой друг? – Недоумяващо питаше Боби.

-         Знам, че много ти се пита, но отговори нямам. Ти ще ми ги дадеш! Затова си тук. Оставям те сам. – с равен проскърцващ глас каза старчето и понечи да излезе.

-         Чакай, чакай малко,  все пак, защо ме повика? – Непознат страх завладяваше младежът.

-         Не понасям вече миризмата, а никога не съм могъл да позная на какво всъщност мирише. -  Старчето се врътна  и бързо се изсули през вратата. Боби остана сам.

Крачка напред, после още една, спря се. Не се беше приближил, дори му се струваше, че се отдалечава. Направи още една крачка, мракът в средата  се сгъстяваше, толкова черен. Такъв мрак има само в сънищата. Приклекна, протегна ръка да го пипне. Нищо, абсолютно никакво усещане.Точно тогава, средата започна да се избистря, да избелява, приличаше му на тъмно огледало с размазани краища. Надвеси се предпазливо напред, погледът му долови леки размити очертания, постепенно картината се проясняваше. Толкова тъмна, а той я виждаше ясно...

Не знаеше колко време се е взирал. Очите му пареха, главата му пулсираше. Не разбираемите очертания бързо се променяха, заместени от други още по - странни. Торбата му падна на пода и от нея се търкулна голяма глава чесън. Нямаше ни най - малка представа как да махне това нещо от тук. Каза думите на ум – неговите думи-  после ги повтори на глас, след това ги изкрещя с всички сили. Нищо, танцът на странните очертания продължаваше. Реши да измисли други думи, нали беше добър и знаеше как. Точно тогава нещо като фуния се издигна в средата на огледалната повърхност, като от стар грамофон, само музиката липсваше.  После се огъна се и се насочи право към него. Доближаваше го, а той пълзеше назад към вратата. В очите му просветваше ужас. Фунията го достигна и  засмука...

Усещаше болка, странна болка, мускулите му се разпъваха до скъсване, сухожилията му пламтяха. Виждаше стаята, но всъщност не беше там. Усещаше странна миризма на пушек, очертанията придобиха форма, можеше да докосне стъклените колоси отвъд, всъщност летеше покрай тях. Тялото му не беше тук, стоеше сгърчено в голямата стая на зелената къща. Усещаше болката от раздялата със собственото си тяло. Болеше адски. Той виждаше всичко и тук и там. Видя времето, толкова дълго не го разбираше, сега болезнено схващаше всичко. Времето е едно и само едно, няма сега, няма минало, няма утре . Единството на времето, колко просто и колко непонятно. Винаги го е знаел, чак сега го видя. Тялото му страдаше, душата му ликуваше. Знаеше, че няма граница. И той не се беше върнал назад или не беше отишъл напред, той беше, там във времето, тук където беше всичко. Болеше го. Всяко ново познание и всяко ново прозрение боли, в мислите, в мускулите, в кръвта. Така се връщаше всичко забравено.

Боби летеше, виждаше предишният си живот и този нов свят, толкова неописуем. Трябваше да се върне, трябваше да разкаже, да припомни, да убеди всички...Да им покаже. Къде да се върне, та той беше тук! И имаше само тук...

Болката в мускулите му се усилваше, на моменти ставаше нетърпима. Огромното му любопитство се сви на кълбо. Може би точно сега, искаше да се върне на улицата преди да чуе сирените. Познанието е болка, кръгла всеобхватна, тъмна болка. Съзнанието му полека се замъгляваше, неспособно да устои, да приеме, това, което отдавна вече знаеше.

Последното, което видя, беше себе си спрял на тротоара, загледан след бързо отнасящата го линейка. 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2014-05-12
прочитания: 312
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход