StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,132
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,450
   Точки: 2,652,630
   Съобщения: 152,056
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Прокълнати (5)

Слънчев лъч падна върху лицето на Нома, чуваха се няколко птички които се надпяваха не далеко, въздуха беше изпълнен със миризма на цветя и горски плодове. Момичето се надигна на лакът и се огледа плахо, беше завита с черен плащ, огъня беше отдавна изгорял преди няколко часа. От Дракон нямаше и следа, единственото нещо което лежеше до нея беше средно голям вързоп листа. Тя го взе и го развърза, откри две ябълки три непознати плода които бяха тъмно зелени с големината на лимон и една шепа малини, Всичко беше узряло до съвършенство. Нома тъкмо привършваше с закуската когато вятърът се обърна и донесе изключително остра миризма на пушек и изгоряло. Тя скочи ужасена - миризмата идваше от посока  на града.  

Минути по късно момичето вече вървеше по централата улица а околните сгради тънеха  в разрушение, почти всички сгради бяха опустошени като от огромно същество което е вървяло и е поразило всяка една постройка, много от дървените постройки все още догаряха. Тя видя един войник които лежеше ранен до една от близките сгради. 

 - Какво е станало тука? - запита тя като се приближи до него.

 - Мъж със черни доспехи пристигна през нощта и започна да хвърля огнени топки по всяка къща и всеки които му се изпречи на пътя докато вървеше към Двореца- Каза мъжът.

 - Двореца! Татко!- извика момичето и се затича към крепостта на баща си

Портите баха широко отворени, а по земята се търкаляха каски и мечове. Всичко беше абсолютно 

Нома седеше на леглото на баща си сама и плачеше когато дочу зад себе си мек мъжки глас.

 - Нома? Ла'Нома Тейт?

Тя се обърна и съзря висок мъж облечен със панталон и риза върху които имаше дълъг плащ със дълбока качулка. Държеше дълга красиво резбована сопа чието горен край беше увит със кожен парцал.

Дракон стоеше на бара и надигаше полу пълната си чаша умислен всичко което им се бе случило. Как бяха стигнали до онзи храм как се бе случило всичко така светкавични и трудно, как всичко бе загубено в едни миг. Изведнъж силен удар от кум гърбът го повали на земята, Отне му няколко мига да се осъзнае каде е и каво става, усети как две силни ръце го сграбчват и го вдигат във въздуха. 

 - Елон! - възкликна той - Какво правиш?- след което го изрита и падна на земята отново.

 -Какво ти става за бога?  сграбчиха го другите двама и го повалиха по гръб.

 - Господарката! Така заповяда господарката! - каза Елон.

 - Кой си ти какво искаш?- запита Нома.

 - Аркан. Викат ми викат ми Аркан и съм тука за да ти помогна и защитя.

 - Да ме защитиш? От какво?

 - Аз съм тук за да те защитя и обуча. Искаш да видиш баща си отново нали?

 - Баща ми? Знаеш ли каде е?

 - Разбира се но трябва да си готова на всичко за да го върнеш. Ти готова ли си ?

 - Разбира се!- възкликна момичето, и запита след крадка пауза- А кой е сторил всичко това в града и кой беше този Дракон дето ме отвляка снощи?

 - Дракон е мои стар боен другар но за съжаление пътищата ни се разделиха след една злощастна среща с богинята на смърта Кая. А този дето опустоши града е Елон, той абсолютно се побърка и тя облада тялото му напълно.

 -Тя?- възкликна момичето- Кая? Как така Кая ще превземе тялото му и кога сте я срещали?

 -Това е една доста дълга и стара история! Ще  ти я разкажа малко по късно, но сега ще те помоля да дойдеш със мен.

 - Къде да дойда с теб и защо?

 - Ами първо ще се разходим из руините на вечния град докато се научиш да управляваш способностите си а после ще отидем да намерим баща ти!

 - Способности? Какви способности? И защо още сега не отидем да потърсим баща ми?

 - Ще разбереш всичко много скоро, но междувременно трябва да напуснем града и да се скрием.

Така и направиха, напуснаха града и се отправиха към руините на Вечния град.

 Докато пътуваха Нома започна да разпитва за Вечния град, какво е станало там защо отиват и още куп въпроси.

 -За да разбереш трябва да ти разкажа много неща, за Вечния град, за Кая, за мени и Дракон и какво се бе случило някога. -Говореше Аркан отнесено нейде далеч във миналото- Вековния град бе столицата на велико кралство. Кралство което сега наричат Панала. Вечния град беше прелата на Панала, издигащ се гордо на брега на океана, града не беше много голям в началото но заради постоянното си разрастване периодично се строяха нови и нови крепости които да  защитават новите постройки повяващи се около стените. И така след няколко века града се бе превърнал в непревземаема крепост със десетки крепостни стени и стотици бойници! А в центъра му се издигаше императорския дворец, висок и величествен. В най-високата кула на този дворец имаше  кристал- магически кристал който защитаваше града със магически бариери от всякакви бедствия. Града се бе превърнал във културен и научен център всички желаеха да живеят там.  Докато един ден не се случи нещо, нещо което преобърна всичко, кристала който пазеше града просто изчезна! 

Седмици по късно опустошително земетресение разтресе града и голяма част от него бе разрушен, настана смут, хаос и паника. Скоро след това из града плъзна треска която се погрижи да не оцелеят много от останалите жители.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2011-04-02
прочитания: 530
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход