Слънцето препичаше, птички пееха на около, чуваше се шум от падаща вода, а във въздухът се носеше мирис на цветя. Дракон се надигна от зелената трева и се огледа, до него гореше огън а над огъня на тънка клечка се печеше заек. Полу елфът беше гол до кръста а цялото му тяло от без главата и ръцете беше бинтовано. -Какво стана? Къде съм?! - Запита се той хващайки се за главата. -Ооо братле ти се събуди!- чу познат глас зад гърбът си- Вече си мислехме, че ще ни изоставиш. - Дракон се обърна и съзря Елон. Едър мъж ловко въртящ къс меч и щит негов спътник още от самото начало на целия този ужас с които се бяха захванали подтикнати от алчност и жажда за слава. Всичко беше започнало много преди да се озоват в онази проклета пещера където за пореден път едва не загубиха живота си... Или поне те така си мислеха...
Черна сянка пробяга зад гърбът на Дракон, които си седеше най спокойно до огънят и лъскаше единия си меч с кафеникава кърпичка. Момичето стоеше до него и се оглеждаше ужасена от сенките които пробягваха покрай тях в мрака. -Нали ти казах да се успокоиш, до като си с мен нищо няма да ти се случи.-каза Дракон поглеждайки я спокойно и с блага усмивка. -Ти не си наред!- каза момичето – Първо ме отвличаш от замъка на баща ми после идваме тука в гората на вампирите. -Дам и какво от това точно тука си в най голяма безопасност понеже аз съм последното същество което те биха нападнали... - пак се усмихна той. – Та как се казваш? Как мога да те наричам аз съм Дракон. А ти? -Аз съм Ла\'Нома но ми викат просто Нома. Защо тебе не биха те нападнали вампирите да не си някакъв техен капитан? - запита тя поучудено. -Кои аз, не спокойно не съм вампир. - Усмихна се и си показа зъбите- не биха ме нападнали понеже аз съм много по силен от тях и те го знаят. -А защо ме отвляка. Ами един много силен вампир ме помоли да убия баща ти понеже избивал неговите хора... И така. - усмихна се Дракон на момичето подавайки и парче месо от животното печащо се на огъня. -Моля, да убиеш баща ми? -Но спокойно няма да го докосна! Защо да убивам някои които се е наел да върши моята работа. Само че ще го помоля да смъкне цените че да не му отнема занаята... - Засмя се Дракон. -Твоята работа?!? - Зачуди се Нома – Че какъв си ти? -Аз ли? Ами аз бях прост войн които се подлъга по обещания за пари слава и мощ. Е получих единствено силата да избирам кои да живее и кои да умре. Станах един от личните слуги на богинята на смъртта преди много векове. - каза Дракон със спокоен и същевременно тъжен глас. -Как така ти си един от прокълнатите един от мрачните воини които идват да приберат душите на онези които са измислили начин ад излъжат смъртта? -В същност аз съм смъртта прибирам онези които са излъгали всевишната богиня Кая и са измислили как да продължават да живеят и след отреденото им време. -Не ти вярвам! Докажи ми! -Да ти докажа как да ти хвана един от вампирите които ни дебнат ей там? - каза иронично Дракон след което хвана една от горящите дървета и го хвърли в мрака от където се видяха как изчезват три сенки. Секунда по късно Нома видя още една сянка само как премина за части от секундата. Миг по късно чу гласът на Дракон в дясно от нея. - Ето го и тазвечерния ни победител – в краката на Белязаният лежеше слаб мъж на средна възраст облечен в черни дрехи дракон беше опрял кинжал в гърлото му. - Стигали ти това доказателство? -Мили боже- изпищя момичето- това е вампир! Истински вампир! -Ми да. - ухили се мъжът в отговор звярът изсъска озъбвай ки се– я млъквай – Извика Дракон прерязвай ки му гърлото и той стана на пепел . Тя се сгуши близо до огъня ужасена осъзнавайки, че се намира в гора пълна с вампири и върколаци в компанията на някои или по скоро нещо което не му пука и е готово да убие всеки и всичко което му се изпречи на пътя.
-Елон какво стана? Къде сме? - Запита Дракон объркан. -Как какво? Аркан за пореден път спаси всички ни. -каза воинът и му подаде мях с вода. Последното което помня е викът ти и поваления Телазар в краката ти. -После последва някакъв удар от към масата и след това си спомням някаква жена! -Жена? - прекъсна го Елон.- Не си спомням никаква жена. -Аз я помня ти и Телазар бяхте там и лежахте в безсъзнание а Аркан го нямаше. Представи се като богинята Кая каза че това е нейния храм и каза че ако не и се преклоня нямало никои да излезе жив от тука... -Братле нещо много си се наплашиш от тези скелети! - Прекъсна го из зад гърбът му Телазар които носеше още два мъртви заека. -Телазар ти си се оправил! - зарадва се Дракон като го видя.- колко врем съм бил в безсъзнание? - зачуди се той на глас. -Три дена.- му се усмихна Елон.- и нито магия нито алхимия можаха да те събудят вече си мислехме, че си си заминал. -И да отърва наградата?- ухили се Дракон- Друг път! -Ами в същност не намерихме нищо вътре! - отвърна му Телазар. - пещерата имаше малко продължение но там нямаше нищо беше празно... -Но как? Не е възможно?!? - каза с премалял и едновременно учуден и обезкуражен глас Дракон...