StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,655
   Потребители: 12,310
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,057
   Точки: 2,623,966
   Съобщения: 126,742
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Огън в камината - втора част

         Залата беше голяма и приличаше повече на хамбар. Имаше много хора – мъжете пиеха бира, а жените подреждаха лакомства по масите. Всички бяха странно облечени в някакви национални дрехи. Свиреха цигулки. Девойки и момци танцуваха. Ехо беше сред тях и играеше с красив младеж, който я гледаше влюбено и не сваляше сините си очи от нея. После я придърпа в ъгъла и я целуна страстно зад една дървена колона. Тя се изчерви цялата.
         - Не си забравила нали, мила моя? Тръгваме един по един... Първо аз. Долу в реката ще ни чака лодка…
         Как можеше да забрави? Та тя го обичаше! Нейният баща беше старейшината на селото и не й позволяваше да се оженят, но Марк се оказа свестен, работлив, умен и силен и тя искаше да създаде с него семейство.Този празник, послучай края на лятото, беше всяка година по едно и също време и беше удобен за бягство. Имаше много хора и никой нямаше да разбере, че точно те не са на тържеството. Не я интересуваше мнението на баща й, защото любовта й беше толкова силна, че бе готова на всичко за мъжа на сърцето си. Беше малка, когато майка й загина при една лавина в планината и тя далго тъгува за нейните ласки, но  после я възпитаха като момче, така че сега не се страхуваше от нищо.
         Огледа се. Никой не й обръщаше внимание. Не видя баща си никъде и тръгна след Марк. Взе от близките храсти торбата, в която беше сложила  дрехите, малко храна и един остър нож. Наоколо беше тихо, а луната надничаше зад тъмен облак. Съзря в далечината лодката и силуета на момъка. Извади ножа, ускори  крачките си, стигна скалата и се заспуска надолу по пътека, която се извиваше като змия. Нещо свиваше сърцето й. Не беше страх от стръмното, а друго, което не можеше да определи точно. Чакаше нещо да се случи  и то не закъсня. Беше почти стигнала, когато на един от завоите, някой я дръпна рязко и запуши устата й. Опита да се отскубне, но не успя. Дори не разбра, как изви ръцете й и ги върза с въже. Ножът падна. Странното беше, че вижда ясно Марк и лодката. Нещо профуча край нея и една остра стрела се заби в гърдите на любимия мъж. Ехо искаше за извика, но нямаше как с тази кърпа между зъбите. Момъкът се преметна назад и вместо него се появи огромен котарак, който се понесе нагоре към върховете на планината като жално мяукаше. Чу се страховит кикот и грозна, беззъба и рошава магьосница профуча на метлата си покрай нея. Ехо изтръпна. Беше чувала от баба си страхотии за духове и вещици, но все й се надсмиваше. Сега обаче беше друго - видя с очите си и въпреки това искаше да е сън. Нямаше сили за нищо. Нещо силно я удари по главата, краката й омекнаха и тя се свлече на земята...
         Когато дойде на себе си, не помнеше нищо. Беше в дървената барака на баща си и лежеше върху няколко овчи кожи на пода...
         - А, събуди ли се? – попита той – Снощи на тържеството изпи мното от хмела, стана ти лошо и припадна.
         Не вярваше, но замълча. Главата я болеше и страшно й се гадеше. Из селото се пусна слух, че е тежко болна, а баща й  всеки ден й даваше чай от билки с мед.
         След седем месеца в една дъждовна нощ роди красиво момиченце със сини очи. После загуби съзнание. Когато отвори очи и попита за бебето, чу в отговор писклив женски глас:
         - Какво бебе? Сънувала си.
         След това някой силно измяука и тишината се раздра от  смеха на оная същата вещицата...

         Ехо изпищя и подскочи като ужилена. Нещо я беше пернало и опарило по лицето. Огледа се. Пред нея огънят бавно догаряше. В ушите й отекваха странни думи:”Хвърли го в камината! Хвърли го!” Не разбираше какво става. Навън вятърът свиреше. Съни сладко мъркаше. Тя го взе, гушна го и се опита да го погали. Тогава чу гласа на леля Дори:
         - Не го докосвай!... А вие я дръжте здраво!
         Ехо се обърна и занемя. Съдържателката на хижата приличаше на вещица и от очите й сякаш излизаха искри, а срещу нея летяха г-жа Мър-мър и Пухкавалка. Ноктите ми стърчаха зловещо и бяха готови да се впият всеки миг в нея. Момичето изпищя и хвърли котарачето, за да предпази  поне очите си от нападателите. Чу се пукот и мирис на опърлена козина. Всички сякаш замръзнаха на местата си.
         Ехо нямаше време да мисли. Скочи и с голи ръце бръкна в огъня. Съни жално мяукаше, а тя го целуваше по бузите и сълзите й се лееха по изгорените места. После не вярваше на очите си. Раните изчезнаха накак изведнъж, а котето я близна по лицето, скочи долу и се преметна през глава три пъти. Толкова пъти вещицата изкрещя: „По дяволите!”, а после се наду като балон и се пръсна на хилади парчета.  Г-жа Мър-Мър и Пухкавелка скочиха през прозореца на гостната и изчезнаха в тъмното навън. На пода се посипаха множество стъкла, духна вятър и всички свещи изгаснаха...
         През открехната врата надникна слънцето и весело се усмихна. Ехо потърси Съни, но едва не припадна от изненада. Пред нея стоеше оня красив млад мъж, който видя в огъня на камината. Без да разбере, тя протегна ръце, прегърна го и рече:
         - О, Марк! Толкова те търсех!
         - Векове те чаках, мила моя – отвърна той и я целуна нежно и страстно...
 


04.11.2013, Рая Вид


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2013-11-05
прочитания: 216
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 25 (виж коментарите)
препоръчано от: 20 (виж препоръчалите)

Вход