StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,041
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,808
   Точки: 2,648,313
   Съобщения: 155,499
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Облаците на Несъществуващото

      Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна и удоволствия. Безсмислени и извратени удоволствия, довеждащи ги до своего рода наркоманно онаниране на обезумелите им и никому ненужни мозъци. Виждаше ги навсякъде - в метрото, в превозните средства на градския транспорт, дори и на лигавите им излети. Държаха своите смартфони и онанираха като геймъри. Това не бяха вече човешките същества от неговото детство, а хиперплазирали извратеняци, които плачеха за нови конвенции - от Истанбулски до Манхатънски. Спомни си стихотворението:

СТЕНАТА

"В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет -
Стена с цвета на вечната забрава.

Стена на скръб и сълзи нечовешки.
Стена на вкопчените в нея катерачи. -
Пълзящи милиарди буболечки
преди да падне сянката на Здрача."

То беше една констатация за нищожество - неумолима и вярна. За какво бе необходима на Бог тази слуз от човешки попови лъжички? Към какво се стремеше Всемогъщия чрез нейното съществуване? Може би да опровергае себе си в най-неудачния си експеримент - експериментът с маймуната на Дарвин. Впрочем самият Дарвин с външния си вид бе най-нагледното доказателство за тази междинна маймуна, която така и не бе открита официално от науката в напъните й да демитологизира произхода на човека. Произход ту от кал, ту от кости, уж по подобие Божие. Но човекът вирееше в жалки образи, а Бог не можеше да се редуцира до нищо обикновено. Той стоеше над пространството и извън времето. Книжки, самоприсвоили си правото да се самонарекат свещени, спекулираха с неговата първосъщност, искайки да я припознаят в човека. А всъщност и последното животно на планетата бе по-близо до Него от всяко човешко същество.  И докато разсъждаваше така, облакът отмина - бял айсберг и вечен изгнаник, запътил се към несъществуващата страна на Истината, плачейки за нея с безброй сълзи...

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Фантастика
публикувана на: 2019-10-30
прочитания: 24
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход